Анджей Сапковски
Златен следобед (1)

„Златен следобед“ беше написан за антологията „Тринайсет котки“, пусната от издателство „Свръхнова“ през 1997 година. За произхода на тази антология се носят най-различни легенди, също така много хора претендират, че са автори на идеята и вдъхновители на заглавието. Аз обаче смея да твърдя, че знам истината, а тя е следната. Мирослав Ковалски, шефът на „Свръхнова“, през 1995 година издаде книгата на Тадеуш Конвицки „Памфлет за себе си“. В тази книга господин Тадеуш е посветил много топли думи на своя котарак Иван, който по онова време вече не е бил между живите. „Вие, фантастите — каза ми веднъж Ковалски, силно поощрен от Данута Гурска, известна преводачка и също голяма почитателка на котките — всички до един имате котки, всеки от вас е стопроцентов любител на котките. Защо не напишете по един разказ за котки и котешки истории? За антология. Ако напишете за котките толкова хубави, топли и мили неща като Конвицки, антологията ще се хареса.“

Така че се събрахме голяма група — с котките се захванаха, освен останалите, Ева Бялоленцка, Марчин Волски, Гено Дембски, и аз, разбира се. Когато чух паролата „котка“ аз веднага реших да се заема с една от най-известните котки в литературата — Чешърския котарак, философът с убийствената усмивка. Не мога да кажа нищо повече за разказа, трябва да се прочете и толкоз.

Така че ще се огранича с един анекдот и една любопитна подробност.

Анекдотът засяга антологиите като такива, особено изключително популярните в англосаксонската фантастика и фентъзи тематични антологии — а точно такава беше „Тринайсет котки“. В предговора към един от известните си разкази Роджър Зелазни разкрива как е възникнал този разказ. Обадили му се по телефона, на другия край на линията бил Гарднър Дозоа, който предложил на Зелазни да участва в тематична антология. Тема: еднорози. Зелазни отговорил, че ще си помисли. Скоро телефонът иззвънял повторно и този път на писателя се обадил друг издател, предлагайки на Зелазни да напише разказ за тематична антология. Тема: барове. Зелазни още не бил успял да се опомни, когато Фред Саберхаген Му предложил по телефона да участва в тематична антология. Темата: шах и шахматисти. Моментът съвпаднал с приятелско посещение на Джордж Р. Р. Мартин, който изслушал оплакванията за многото работа, след което предложил решение. „Защо не напишеш разказ — попитал шеговито той, — който да става и за трите антологии?“ Така се появил известният разказ „Вариациите на еднорога“, в която еднорог играе шах в бар. А главният герой носи името Мартин — така Зелазни се отблагодарил за идеята.

Наистина, жалко, че у нас издаваните и преиздаваните тематични антологии са такава рядкост. Без проблеми бих добавил към Чешърския котарак, ако има такава необходимост, бар и шахматна дъска.

А сега обещаната любопитна подробност, свързана със „Златен следобед“. Това изобщо не е моя измислица или licentia poetica^[1]. А е факт: намерени през 1997 година снимки, доста смели за времената, когато са били направени и свидетелстващи за не особено невинния интерес на Луис Карол към много млади момичета, наистина са продадени в аукционна къща „Сотби“, точно за сумата, посочена в разказа.

Ще добавя също, че имаше някои личности, които ми отправяха упреци и си позволяваха да се надсмиват на факта, че текстът в „Златен следобед“ е изпъстрен с голямо количество фрази на пет чужди езика, включително и мъртвите — ни повече, ни по-малко. Някои с наистина диво Schadenfreude^[2] се запалиха по рекламирането на прословутия и куриозен закон „за защита на полския език“. Аз пък си позволявам да съм на мнение, че хората, които не знаят чужди езици, са назадничави и достойни за съжаление, а законът трябва да преследва не табели, на които пише: „Cafu“, „Sex Shop“ и „Irish Pub“, а такива, на които изброените думи са заменени с неразбираеми за никого думи и изрази. Точно табелите от последния вид, които днес са по-многобррйни, са престъпни, а първите са ясни и разбираеми за всички — с изключение на умствено недоразвитите, разбира се.

В „Тринайсет котки“ беше включен също — по волята на издателя — вече познатият на читателите по-ранен разказ „Музиканти“. Това, че в „Музиканти“ става въпрос за котки, обаче, беше от второстепенно значение. Същественото беше — да разкрия завесата на професионалната тайна, — че издателят страдаше от липса на разкази за антологията, защото беше принуден да отхвърли повечето изпратени като трагични спрямо котките. Тоест халтура.

„Златен следобед“ беше номиниран за наградата „Януш А. Зайдел“ за 1997 година на Полкона в Бялисток през 1998 година, но загуби във финалното гласуване. Така че „В ямата от бомбата“ остана единственият ми разказ извън вещерския цикъл, за който получих „Зайдел“.

И накрая един цитат, обясняващ защо Чешърския котарак, защо другите котки, защо „котешка“ антология. Цитатът е от вече споменатия „Памфлет за себе си“ на Тадеуш Конвицки и обяснява всичко. След дълъг фрагмент, посветен на котака Иван, господин Тадеуш пише: „Котката, с котката, за котката, а хората? — ще попитате. Хората да си гледат работата“.

Няма какво да се добави. Можеш само да се съгласиш.