Анджей Сапковски
Нещо приключва, нещо започва (5)

IV

— Не, Гералт. — Ненеке се нацупи и тропна с крак. — Не поемам никаква отговорност нито за церемонията, нито за пиршеството. Тази съборетина, която някой идиот е кръстил замък, не става за нищо. Кухнята е разрушена, балната зала мяза на конюшня, а параклисът… Това изобщо не е параклис. Можеш ли да ми кажеш какъв бог почита този дръвник Хервиг?

— Доколкото ми е известно — никакъв. Твърди, че религията е опиум за народа.

— Така си и знаех — изрече жрицата, без да скрива презрението си. — В параклиса няма нито една статуя, изобщо няма нищо, ако не се смятат мишите фъшкии. И при това тук е дяволска пустош! Гералт, защо не искате да се ожените във Венгерберг, в цивилизовано място?

— Нали знаеш, че Йенефер е квартеронка, а в твоите цивилизовани места не се толерират смесените бракове.

— Велика Мелителе! Какво значение има една четвърт елфическа кръв? Та почти във всеки от нас тече някаква част от кръвта на Стария народ! Това е само идиотски предразсъдък!

— Не съм го измислил аз.