Агата Кристи
Тайната на имението (14)

Глава четиринадесета
Главно от политическо и финансово естество

Ако се изключеха неволните потрепвания на клепачите, старши инспектор Батъл с нищо не издаваше, че неговата невъзмутимост е засегната от нещо. Дори и да се бе изненадал, че Вирджиния познава Антъни, не го показа. Заедно с лорд Кейтърам останаха да наблюдават как Вирджиния и Антъни излизат през вратата, водеща към градината. Мистър Фиш също ги гледаше.

— Много мил младеж — рече лорд Кейтърам.

— На мисис Ревъл навярно й е приятно да срещне стар приятел — промърмори американецът. — Вероятно се познават от доста отдавна.

— Така изглежда — съгласи се лордът, — макар и досега да не е споменавала името му. Между другото, Батъл, мистър Ломакс пита за вас. Сега е в Синята утринна стая.

— Чудесно, лорд Кейтърам. Веднага ще ида при него.

Батъл откри без усилие синята утринна стая. Вече се бе запознал с разположението в дома.

— А, ето ви и вас, Батъл! — каза Ломакс. Разхождаше се нетърпеливо напред-назад по килима.

В стаята имаше още един човек, едър мъж, настанил се в креслото до камината. Бе облечен в дрехите, които англичаните използват за лов, но странно, те не му отиваха. Имаше подпухнало жълтеникаво лице, черни очи, непроницаеми като на кобра, грамаден крив нос и огромна четвъртита челюст, издаваща сила.

— Влезте, Батъл! — рече раздразнено Ломакс. — И затворете вратата! Това е мистър Хърман Айзъкстейн.

Батъл любезно го поздрави с кимване. Бе му известно всичко за мистър Хърман Айзъкстейн. Макар и едрият финансист да седеше неподвижно в креслото, докато Ломакс се разхождаше с важен вид из стаята, Батъл знаеше много добре кой е истинският господар.

— Сега можем да разговаряме по-свободно — поде Ломакс. — Не исках да казвам всичко пред лорд Кейтърам и полковник Мелроуз. Нали разбирате, Батъл? За такива неща не бива да се шуми.

— Разбирам — рече Батъл. — Работата е там, че в края на краищата все пак започва да се шуми.

За миг забеляза сянката на усмивка върху подпухналото жълто лице. Тя изчезна бързо, както се бе появила.

— Кажете ми сега какво мислите за този млад човек, за Антъни Кейд, де — продължи Джордж. — Още ли смятате, че е невинен?

Батъл поприсви рамене.

— Разказът му изглежда правдоподобен. Част от него сме в състояние да проверим. Бе убедителен в обяснението на причините за снощното си идване тук. Разбира се, веднага ще изпратя телеграма до Южна Африка, за да поискам сведения за него.

— Значи смятате, че не е съучастник? Батъл вдигна голямата си четвъртита ръка.

— Не бързайте толкова, сър.

Не съм казвал такова нещо.

— А вие какво мислите за престъплението, старши инспектор Батъл? — обади се най-сетне и Айзъкстейн.

Гласът му бе плътен и приятен, в него имаше нещо, което те подтиква към искреност. Навярно преди години този глас бе вършил добра работа на стопанина си по време на заседания на управителни съвети.

— Още е твърде рано да имам определено становище, мистър Айзъкстейн. Досега съм успял да формулирам само един въпрос.

— И какъв е той?

— Вечният въпрос. Въпросът за подбудите. За това, кой би се облагодетелствал от смъртта на княз Михаил. Първо трябва да дадем отговор на него, за да продължим нататък.

— Революционната партия на Херцословакия… — започна Джордж.

Старши инспектор Батъл махна с ръка. В жеста му имаше по-малко почтителност от обичайното.

— Ако думата ви е за „Другарите на Червената ръка“, сър, не са те.

— Ами листът с Червената ръка върху него?

— Недооценили са ни, щом са решили, че могат по този начин да ни насочат към грешна следа.

Джордж почувства достойнството си леко накърнено.

— Наистина, Батъл, не виждам на какво основание сте толкова убеден в това.

— Мистър Ломакс, знаем всичко за „Другарите на Червената ръка“. Държим ги под наблюдение от деня, когато княз Михаил дойде в Англия. Това е част от най-елементарната дейност на отдела. Никой не би ги допуснал да се приближат и на километър до него.

— Подкрепям мнението на старши инспектор Батъл — рече Айзъкстейн. — Другаде трябва да насочим усилията си.

— Видите ли, сър — поде пак Батъл, насърчен от тази подкрепа. — Все пак знаем нещо за случая. Ако не ни е известно кой печели от тази смърт, поне знаем кой губи.

— Какво искате да кажете? — попита Айзъкстейн. Черните му очи се впиха в детектива. Батъл реши, че повече от всякога той прилича на кобра, готова да те ухапе.

— Искам да кажа, че губите вие и мистър Ломакс, да не говорим за Лоялистката партия на Херцословакия. Ако ме извините за израза, сър, минатите сте вие.

— Батъл! Това наистина преминава… — започна шокираният Джордж.

— Продължете, Батъл — каза Айзъкстейн. — Думата „минатите“ описва съвсем точно положението ни. Виждам, че сте умен мъж.

— На вас ви е нужен крал. А сега този крал го няма.

— Батъл изщрака с големите си пръсти. — Трябва бързо да намерите нов, а едва ли ще е лесно. Не, не. Не искам да знам подробностите на вашия план. Достатъчно ми е да съм видял общите му контури. Все пак, ако съм разбрал добре, става дума за голяма сделка, нали?

Айзъкстейн бавно наведе глава.

— За много голяма.

— Оттук стигам и до втория си въпрос: кой е следващият наследник на херцословашкия престол?

Айзъкстейн обърна поглед към Ломакс. Той отговори на въпроса с известна неохота и доста колебание.

— Би трябвало да е… Ако не се лъжа… Да, всъщност следващият по ред вероятно е княз Николай.

— Тъй — рече Батъл. — А кой е княз Николай?

— Пада се първи братовчед на княз Михаил.

— Добре — каза Батъл. — Бих искал да узная всичко възможно за княз Николай, особено къде се намира сега.

— За него не са известни много неща — уточни Ломакс. — В младостта си е имал твърде странни идеи, другарувал е със социалисти и републиканци и въобще е имал поведение, съвсем неподхождащо на сана му. Бил е изключен от Оксфорд, май за някакви младежки лудории. Две години след това плъзнаха слухове, че е загинал в Конго, но те не се потвърдиха. Преди няколко месеца, тъкмо когато се заговори за възхода на роялистите, той отново се появи на бял свят.

— Така ли? — попита Батъл. — Къде?

— В Америка.

— В Америка!

Батъл се обърна към Айзъкстейн с една-единствена дума.

— Нефт?

Финансистът кимна.

— Явно беше отчел, че ако херцословаците си изберат крал, ще го предпочетат пред княз Михаил. Заяви, че е човек, по-близък от него до съвременните идеи, и напомни за ранните си демократични възгледи и за симпатията си към републиканските идеали. Бе готов да предостави концесии на една американска финансова група в замяна на финансова подкрепа.

Старши инспектор Батъл изневери на своята невъзмутимост и от удивление подсвирна.

— А, ето каква е работата — промърмори той. — Междувременно Лоялистката партия подкрепи княз Михаил и вие решихте, че битката е спечелена. И изведнъж ви се стоварва това на главата.

— Надявам се, не допускате, че… — започна Джордж.

— Става дума за много голяма сделка — продължи Батъл. — Мистър Айзъкстейн го каза. А щом той казва, че една сделка е много голяма, тя наистина е много голяма.

— Винаги могат да се открият безскрупулни оръдия — рече спокойно Айзъкстейн. — Засега печели Уолстрийт. Все още обаче не са ме победили. Ако искате да сторите добро дело за отечеството си, старши инспектор Батъл, открийте убиеца на княз Михаил.

— Има нещо, което ми се вижда много подозрително — вметна Джордж. — Защо капитан Андраши, флигеладютантът, не пристигна в замъка заедно с княза?

— Проверих това — отвърна Батъл — и работата е съвсем проста. Останал е в града, за да уреди на княза среща с една дама за следващия уикенд. Баронът гледал с известно неодобрение на тези неща, намирайки ги за недотам уместни в сегашния момент, затова на Негово Сиятелство му се е налагало да проявява повишена дискретност. Бил е, ако смея да кажа, един доста разпуснат човек.

— Боя се, че е така — рече важно Джордж. — Да, наистина.

— Според мен, сър, има още нещо, с което трябва да се съобразим — каза Батъл след известно колебание. — Има сведения, че крал Виктор е в Англия.

— Крал Виктор ли?

Ломакс се намръщи, опитвайки се да си спомни.

— Прословут френски разбойник, сър. Парижката Surete^[1] вече ни предупреди.

— Спомням си, разбира се — рече Джордж. — Крадецът на бижута, нали? Всъщност нали този човек…

Той не довърши мисълта си. Айзъкстейн, който дотогава наблюдаваше разсеяно камината, вдигна очи твърде късно, за да забележи предупредителните знаци, отправени от старши инспектор Батъл към Джордж. Бидейки обаче човек, улавящ с лекота промените в обстановката, усети появяването на някакво напрежение.

— Повече няма да ти трябвам, нали, Ломакс? — попита той.

— Не, драги приятелю, благодаря.

— Старши инспектор Батъл, ако се върна в Лондон, ще наруша ли плановете ви?

— Да, сър — отвърна учтиво старши инспекторът. — Видите ли, ако вие си тръгнете, навярно и други ще поискат да сторят същото и така няма да мога да свърша никаква работа.

— Ясно.

Финансистът излезе от стаята и затвори вратата.

— Айзъкстейн е чудесен човек — промълви механично Джордж Ломакс.

— Да, наистина, силна личност е — съгласи се старши инспектор Батъл.

Джордж започна отново да се разхожда из стаята.

— Вашата информация много ме смути. Крал Виктор! А аз си мислех, че е в затвора.

— Излязъл е преди няколко месеца. Френската полиция е смятала да не го изпуска от очи, но той е успял да й се изплъзне. Доколкото го познавам, едва ли го е затруднило особено. Той е един от най-хладнокръвните разбойници, които познавам. Имат причини да смятат, че е заминал за Англия, и веднага ни предупредиха.

— Че за какво му е да идва в Англия?

— Вие ще прецените по-добре, сър — отвърна многозначително Батъл.

— А, имате предвид онази история? Така ли мислите? Да, да, виждам, че сте осведомен. Разбира се, тогава не бях на работа, но цялата история ми бе разказана подробно от покойния лорд Кейтърам. Безпрецедентна катастрофа.

— Да, Кохинорът… — каза замислено Батъл.

— Тихо, Батъл! — Джордж подозрително се огледа. — Моля ви, без имена! Ако се наложи да говорите за него, казвайте „Кей“.

Старши инспекторът отново бе придобил невъзмутим вид.

— Батъл, да не смятате да свържете и сегашния случай с крал Виктор?

— Това просто е една от възможностите, сър, и толкоз. Навярно си спомняте, че имаше само четири места, където една… царствена особа е могла да скрие скъпоценния камък. Едно от тях е Чимнис. Крал Виктор бе арестуван в Париж три дни след изчезването на „Кей“. Остана ни надеждата, че когато някой ден дойде да го потърси, ще го проследим.

— Но имението бе претърсено педя по педя поне десет пъти.

— Така е — съгласи се Батъл. — Това обаче не е от особена полза, когато не знаеш къде да търсиш. Бихме могли да допуснем, че въпросният крал Виктор е дошъл тук да търси предмета, бил е изненадан от княз Михаил и го е застрелял.

— Възможно е — каза Джордж. — Дори изглежда много вероятно.

— Аз бих го окачествил само като възможност, сър. Като възможност и нищо повече.

— Защо?

— Защото не е известно крал Виктор да е отнемал някога човешки живот — отвърна Батъл съвсем сериозно.

— Но такъв човек… Такъв опасен престъпник…

— Престъпниците винаги остават верни на нрава си, мистър Ломакс. Изненадващо е, но е така. И въпреки всичко…

— Да?

— И въпреки всичко бих искал да разпитам лакея на княза. Нарочно го оставих последен. Ако не възразявате, сър, нека го повикаме.

Джордж кимна. Старши инспекторът натисна звънеца. Тредуел дойде, изслуша указанията му и излезе.

След малко се върна, придружен от висок светлокос мъж с изпъкнали скули и хлътнали сини очи. Невъзмутимостта му можеше да се мери с тази на Батъл.

— Борис Анчуков?

— Да.

— Бяхте лакей на княз Михаил.

— Да, аз съм лакей на Негово сиятелство. — Човекът говореше на правилен английски, макар и със силен чужд акцент.

— Известно ли ви е, че тази нощ са убили вашия господар?

Човекът издаде звук, наподобяващ рева на див звяр. Джордж благоразумно се оттегли към прозореца.

— Кога за последен път видяхте господаря си?

— Негово сиятелство си легна в десет и половина. Аз, както винаги, спах в преддверието на спалнята му. Навярно е слязъл долу през другата врата, дето е към коридора, и затова не съм го чул. Възможно е и да съм бил упоен. Оказах се недостоен слуга. Спял съм, докато господарят ми е бил буден. Проклет да съм.

Джордж го наблюдаваше с възхищение.

— Вие обичахте своя господар, нали? — попита Батъл, вперил поглед в събеседника си.

Лицето на Борис се изкриви. Той преглътна два пъти. След това се чу развълнуваният му глас.

— Чуй ме, английски полицаю! Бях готов да дам живота си за него! И тъй като сега той е мъртъв, а аз съм още жив, очите и сърцето ми няма да намерят покой, докато не отмъстя за него! Ще проследя като хрътка убиеца му и когато го открия… — Погледът му светна, той извади от палтото си огромен нож и го размаха. — Когато го открия, няма да го убия веднага. О, не! Първо ще му отрежа носа, после ушите, сетне ще му избода очите и едва тогава ще вкарам острието в черното му сърце!

Бързо прибра ножа, извърна се и излезе от стаята. Очите на Джордж Ломакс, които по начало си бяха изпъкнали, този път наистина щяха да изскочат.

— Чистокръвна херцословашка порода! — промърмори той. — Какъв дивашки народ! Разбойническо племе!

Старши инспектор Батъл се изправи.

— Този човек или е искрен — отбеляза той, — или е най-изпеченият лъжец, когото съм срещал. Ако е искрен, Бог да е на помощ на убиеца на княз Михаил, когато го открие тази човекообразна хрътка.