Шарон Вагнер
Както някога (17)

17

Когато се събудих, беше светъл ден. И макар да бях спала само шест часа, се чувствах прекрасно. Станах и отидох отсреща в банята. Сам влезе и ме поздрави. Лицето й имаше странен израз.

— Какво е станало? — попитах аз. Бодрото ми настроение се понижи. — Случило ли се е нещо?

— Господин Келог току-що се върна от мястото при пропастта. Още на разсъмване с неколцина мъже се спуснали там да търсят Хънтър.

— Е, и?

— Намерили тялото му, а наблизо и трупа на една сиамска котка.

— На Тигър ли? — попитах аз, а под гърба ми пролази ледена тръпка.

Сам поклати глава.

— Тигър е мъртъв от два месеца — отвърна тя сериозно. — Но кой знае, може би той се явява като някакъв защитник, така както на тебе ти се яви Бетси. От дните тук, в колежа, разбрах, че между земята и небето се случват най-невероятни неща.

Въздъхнах.

— Да, тук през тези три дни станаха странни неща. Когато първата нощ видях в огледалото образа на Бетси, струваше ми се, че всичко това съществува в действителността. Но междувременно стигнах все пак до извода, че моето подсъзнание ми бе изиграло някаква шега.

— И по този случай съм длъжна да ти дам още едно обяснение — прекъсна ме Сам. — След като ти в онази нощ бе видяла Бетси, беше толкова не на себе си, че бе изпуснала чашата с вода, която си взела от банята. Аз вдигнах тази чаша и се опитах да я скрия. — Очите на Сам избягваха моя поглед. — Беше глупаво от моя страна, но тогава си помислих, че ти прости си искала да ни изиграеш театрална сцена и чрез нея да ме накажеш за това, че не се бях отнасяла добре с Бетси.

Поех дълбоко дъх, после се усмихнах на Сам.

— Всички ние извършихме глупости — казах аз. — Но това е вече минало.

В същия миг, когато произнесох тези думи, се сетих, че станалото не е минало за всички ни.

— Как е Марица? — попитах аз.

— Смятам, че вече е малко по-добре. Преди известно време води разговор със сина си. Ще се овладее заради момчето.

— И аз съм сигурна, че с течение на времето Марица ще преодолее изживяното. Много ми е жал за нея.

— След всичко, което тя ти причини! — Сам ме изгледа учудено.

— През последната нощ Марица загуби мъжа, когато обичаше, а аз намерих такъв мъж.

Очите на Сам се присвиха.

— Така значи стоят нещата. Е, тогава моето съобщение, че светлината на твоя живот седи долу в хола и те чака, ще те направи щастлива. Всички момичета от Крепостта са заобиколили Нелс и пърхат наоколо му като пеперудки на лампа. Навярно ще е по-добре да слезеш долу, преди някое от тях да нахлуе в твоята територия.

Присъединих се към смеха на Сам.

— Видя ли го?

— Той няма да е в състояние да тича подире ти, докато счупената кост на крака му не зарасне напълно, но иначе, независимо от раните по ръцете и по коленете си, изглежда толкова добре, че човек да му завиди.

— Благодаря ти за сведенията — засмях се аз. — Веднага след като се облека, ще сляза долу и ще се заема с охраната на Нелс.

Тръгнах към банята. На вратата се обърнах още веднъж.

— А що се отнася до тичането подире му, за това няма да му създавам никакви грижи. Просто ще се оставя да бъда уловена.

Сам ми се усмихваше.

— Желая ти щастие, Андре — каза тя.