Петко Бочаров
Предговор

Всички сме пътешественици на тази земя, казва Андрюс, цитирайки древния цар Давид. Минаваме и заминаваме. Но изчезват само тези, зад които после няма нищо. А другите, малцината, оставили на човечеството част от своята мъдрост, не само записват името си в историята; техните души се открояват и там — в онзи, другия свят — и дори самият архангел Гавраил, който предава Неговите тайни послания, ги търси за съвет.

И ето че точно сега, когато сме живи на Земята, е дошло времето не друг, а именно ние да направим „нещо“, за да спасим света от самоунищожение. Защото, както заявява Архангелът на простосмъртния американски бизнесмен Дейвид Пондър, търпението Му вече се изчерпвало. Нямало да има нищо чудно, ако в даден момент на Него така му писне от самозабравилото се земно население, че вземе та махне с ръка и го изтрие от лицето на планетата. Както го е създал, така може и да го унищожи.

Пондър, разбира се, е силно впечатлен, че първият по влияние от седемте архангели му е дошъл лично на крака, за да му съобщи, че е избран да ръководи the summit, т.е. съвещанието на душите на оставилите диря в земния си живот човеци, на което всички заедно ще умуват над поставената им задача — да намерят формулата за спасение на човечеството. Той обаче искал въпросната формула да е от само две думи.

Книгата разказва как протичат дискусиите на поръчаното от Него „съвещание на най-високо равнище“. Мистър Пондър се заема със сложната роля на председател, защото да ръководиш такъв summit никак не е шега работа. Първият, когото повиква, за да му е в помощ, е Уинстън Чърчил. С бомбето и пурата. (Очевидно в царството небесно пушенето не е забранено.) Архангел Гавраил, естествено, също е в залата и наблюдава нещата. Плеяда от велики хора вземат отношение по въпроса: Ейбрахам Линкълн, Мартин Лутър Кинг, Христофор Колумб, Хари Труман, майка Тереза, Елинор Рузвелт, девойката Жана д’Арк, че даже и момиченцето Ане Франк. Всички гадаят какви може да са тия две думи, които трябва да обяснят какво да направим ние, хората, заедно и поотделно, за да върнем човечеството на пътя му към успеха. Архангелът обаче е безкомпромисен: отговорът трябва да бъде открит преди да е изтекъл пясъкът (той оставя голям пясъчен часовник на масата пред председателя), защото ако закъснеят и секунда, това ще е краят на света.

Няма да издам какъв е краят на историята. Потърсих в интернет повече информация за автора и прочетох, че е написал 20 книги, които са преведени на 20 езика в тираж 1,2 милиона. Преди да се захване с писане, Анди Андрюс е бил комик, дори веднъж публиката му на някакъв стадион наброявала 80 000 души. На няколко места прочетох определението bestselling author of New York Times, което значи, че се подвизава и в журналистиката, а това никак не е маловажно. Намерих и снимка — усмихнато лице със закръглени бузи, ведро и добродушно; не мога да обясня защо, но ми напомни представата ми за пътуващия проповедник от романите на Ърскин Колдуел. Нищо лошо няма, човечеството наистина изхвърля в атмосферата газове, като прави озоновата дупка над полюса и причинява атмосферното затопляне, наистина изсича тропическите гори по течението на Амазонка, наистина разхищава природните суровини, наистина си играе с ядрените оръжия като дете с кибрит. Но чак пък да сме на секунди пред експлозия на земното кълбо… не съм съгласен. Изобщо темата за самоубийственото лекомислие на човека в боравенето с природата, във време, когато хората на Земята вече надхвърлиха 7 милиарда, е толкова експлоатирана от разни „спасители“, че е станала банална. И да посегнеш към нея точно сега значи да рискуваш. Освен, разбира се, ако Той не те е надарил с блестящ талант.