Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Here’s the difference, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
vesi_libra (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Уилиям Макдоналд

Заглавие: Христос и църквата

Преводач: Екатерина Абаджиева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: религиозен текст

Националност: американска (не е указана)

ISBN: 978-619-7015-79-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10618

История

  1. — Добавяне

Църквата — тялото на Христос

„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“ Ние също трябва да възлюбим църквата и в известен смисъл да предадем себе си за нея. Ние трябва да предадем себе си в едно любящо, радостно служение — самопожертвувателно и посветено — за да може църквата на земята да прогресира, процъфтява и побеждава.

Целта на тази книга е да покаже някои от по-важните принципи на Новия Завет, отнасящи се до характера и поведението на „църквата, която е Негово тяло“. Главният подход при разглеждането на този въпрос се състои в обобщаване на големите и неизменни истини, които характеризират световната църква, и посочване на отговорността на всяко местно събрание за прилагане на тези истини в практиката и живота.

Още в самото начало бихме искали да подчертаем, че правилното положение на църквата никога не бива да се разглежда отделно от условието, че християните, които съставляват едно местно събрание, винаги трябва да бъдат сами по себе си живо свидетелство за истината. Този акцент ще стои в основата на всички тези лекции.

Ще започнем най-напред с определението и описанието на световната църква.

I. Определение на църквата

А. В Новия Завет думата „църква“ е превод на гръцката дума ekklesia, която означава „общност от призовани“ или „събрание“. Стефан употребява тази дума, за да опише Израел като „църквата (събранието) в пустинята“ (Деян. 7:38). Същата дума се използва в книгата Деяния на апостолите за описване на тълпата от езичници в Ефес (Деян. 19:32, 39, 41)[1]. Но най-честата употреба на тази дума в Новия Завет е със значение „група вярващи в Господ Исус Христос“. Така например Павел говори за „църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв“ (Деян. 20:28). В своето първо писмо до християните в Коринт големият апостол разделя целия свят на евреи, езичници и „Божията църква“ (1 Кор. 10:32). На още едно място той определя църквата като нещо, което включва вярващите християни, които той е преследвал преди своето обръщение (1 Кор. 15:9).

Б. Често се казва, че църквата не е организация, а организъм. Това означава, че тя не е някаква мъртва институция, а едно живо цяло. Тя е едно братство, състоящо се от всички, които споделят живота на Христос и които са свързани в едно от Светия Дух. Някой я беше нарекъл „чисто общество от хора, което няма характер на институция“.

В. В Новия Завет са дадени много описателни наименования на църквата. Ние смятаме, че един от най-добрите начини да разберем какво представлява църквата, е да разгледаме значението на всяко едно от тези наименования поотделно. Следващите сравнения са едни от най-популярните образи на църквата:

1. „Стадо“ (Йоан 10:16). Еврейският народ е „кошара“; църквата е „стадо“. В Йоан 10:16 Господ Исус казва: „И други овце имам, които не са от тази кошара (Израел), и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един Пастир“. Сравнението със стадото създава идеята за група християни, които живеят заедно под любящата грижа на Добрия Пастир, като слушат гласа Му и Го следват.

2. „Божия нива“ (1 Кор. 3:9). Църквата е Божия нива, която Бог е засял, за да роди плод за Негова слава. Това сравнение подчертава идеята за принасянето на плод.

3. „Божие здание“ (1 Кор. 3:9). Този образ ни показва Бог като Инженер, който изпълнява строителната Си програма. Той непрекъснато прибавя нови „живи камъни“ към зданието на църквата. Колко е важно да посветим живота си на този строителен проект, за който Той е толкова заинтересован!

4. „Храм на Бога“ (1 Кор. 3:16). Думата „храм“ незабавно предизвиква у нас асоциация с идеята за поклонение и ни напомня, че единственото поклонение, което Бог получава в наши дни, е поклонението, което Му отдават членовете на църквата.

5. „Негово тяло“ (Еф. 1:22-23). Тялото е онова нещо, чрез което човек изразява себе си. В този смисъл тялото на Христос е това, чрез което Господ Исус е избрал да представя днес Себе Си на земята. Когато вярващият разбере тази истина, той никога вече няма да мисли за църквата като за нещо маловажно и ще се отдаде безрезервно на защитата на най-добрите интереси на Христовото тяло.

6. „Нов човек“ (Еф. 2:15). Тук особено ярко личи идеята за новото създание. Една от най-големите разлики сред хората — тази между евреи и езичници — е била заличена в църквата. Бог е направил от тези два народа един „нов човек“.

7. „Божие обиталище“ (Еф. 2:22). Този образ разкрива истината, че сега Бог обитава в църквата, а не в ръкотворна скиния или храм, както в Стария Завет.

8. „Невястата на Христос“ (Еф. 5:25-27; 2 Кор. 11:2). Този образ на църквата дава израз на онази нейна страна, която засяга чувствата. „Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна“. Ако Христос е възлюбил църквата и е предал Себе Си за нея, тогава напълно естествено църквата трябва да се изпълни с такава любов, каквато изпитва невястата към своя младоженец.

9. „Божият дом“ (1 Тим. 3:15). Къщата или домът говорят за ред и дисциплина. Идеята за ред личи особено ясно в 1 Тим. 3:15: „… за да знаеш как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог…“. Това, че в църквата трябва да има дисциплина, може да се види и в 1 Петр. 4:17: „… да се започне съдът от Божието домочадие…“.

10. „Стълб и подпорка на истината“ (1 Тим. 3:15). Освен като нещо, което е поддържало сградата, стълбът се е използвал и като нещо, върху което са слагали обществени съобщения. В този смисъл той е служел като средство за разпространяване на информация. Думата „подпорка“ означава нещо, което подкрепя или поддържа. Следователно Божията църква е средството, което Бог е определил за разпространение, поддържане и защитаване на Неговата истина. Затова ние със сигурност можем да кажем, че ако християните искат да изпълняват Божията воля и цели, те трябва да посветят своите най-сериозни усилия на разрастването и духовното преуспяване на църквата. Днес мнозина се хвалят, че тяхната главна мисия е да проповядват евангелието, и не считат за важно да се занимават с църквата. Тези хора не трябва да забравят, че служението на апостол Павел е имало две главни цели:

1. „… да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство“;

2. „и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната“, тоест да им дава знание за големите истини за църквата (Еф. 3:8-9).

II. Произход на църквата

А. Велики и благочестиви Божии мъже са имали различни мнения по въпроса за момента на възникване на църквата. Някои смятат, че църквата е продължение или издънка на Израел от Стария Завет. Други твърдо вярват, че църквата не е съществувала в Стария Завет, а се е появила през новата ера[2]. В подкрепа на последното мнение са следните няколко съображения:

1. В Еф. 3:4-5 Павел говори за църквата като за „тайна, която в други поколения е била известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци“. И отново в 9 ст. той казва, че църквата е „тайната, която от векове е била скрита у Бога“ (вж. също Кол. 1:26; Рим. 16:25-26). И така, църквата е била тайна, пазена скрита от Бога по времето на Стария Завет, и която не е била открита на никого преди появата на новозаветните апостоли и пророци.

2. В Матей 16:18 Господ Исус казва: „… на тази канара ще съградя Своята църква“. С други думи, църквата тогава все още не е била съградена, тъй като Той говори в бъдеще време.

3. И в Еф. 4:8-11 Павел подчертава, че именно възкръсналият и възнесен Христос е Онзи, който е дал дарове на църквата.

Б. Ние вярваме, че е възможно да се докаже не само че църквата е започнала своето съществуване през новата ера, но и нещо още по-точно: че тя е започнала своето съществуване в деня на Петдесетница.

1. За тялото на Христос се казва, че е било образувано чрез кръщението му със Светия Дух (1 Кор. 12:13). Можем ли ние да определим кога е станало това кръщение със Светия Дух?

2. В Деяния 1:5, непосредствено преди Своето възнесение, Господ обещава на апостолите: „… вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни“.

3. В деня на Петдесетница „… те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят“ (Деян. 2:4).

4. Когато четем Деяния 5:11, църквата вече съществува, защото там се казва, че „… голям страх обзе цялата църква“.

Всичко това показва, че рожденият ден на църквата е денят на Петдесетница.

III. Седем големи истини за църквата

Навсякъде в Деяния и Посланията на Новия Завет непрекъснато се натъкваме на множество големи истини за Божията църква. Тук ще коментираме накратко само седем по-важни от тях с намерението да ги доразвием по-подробно след това.

А. Има едно тяло (Еф. 4:4).

Според Писанията има само една църква. Независимо от всички обстоятелства, които на пръв поглед като че ли отричат тази истина, от Божия гледна точка днес на земята има само едно тяло от вярващи. И въпреки че за човека е невъзможно да види църквата в нейната цялост, тя е обединена в едно общо тяло чрез Светия Дух.

Б. Христос е глава на църквата (Еф. 5:23; Кол. 1:18).

Като използва аналогията с човешкото тяло, Павел ни учи, че Христос като Глава в небето управлява Своето тяло на земята. Главата е онзи орган, който има власт, ръководна роля и интелект. Главата и тялото имат един и същ живот, интереси и перспективи. Както главата не е едно цяло без тялото, така и Христос (по един много действителен начин) не е едно цяло без църквата. И така, ние четем в Еф. 1:23, че църквата като Негово тяло е „… пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички“. Това е причина за най-дълбоко страхопочитание и поклонение пред Христос от страна на вярващия.

В. Всички вярващи са части на тялото (Деян. 2:47).

В момента, в който един човек бъде спасен, той се прибавя към църквата като част от Христовото тяло. Тази принадлежност прекрачва границите на раса, цвят на кожата, темперамент, култура, социалното положение, език и деноминации.

В класическия текст, който разглежда положението на отделните части на тялото на Христос (1 Кор. 12:12-26), Павел ни посочва, че:

1. Тялото се състои от много части (12–14 ст.).

2. Всяка отделна част има своя функция (15–17 ст.).

3. Не всички части имат една и съща функция (19 ст.).

4. Благосъстоянието на тялото зависи от взаимодействието на всички части (21–23 ст.).

5. Тъй като всички части на тялото имат нужда една от друга, няма никаква причина нито за недоволство (15–17 ст.), нито за гордост или независимост (21 ст.).

6. Тъй като всички са части на едно и също тяло, те трябва да се грижат един за друг, да изпитват съчувствие един към друг и да се радват един за друг (23–26 ст.).

Г. Светият Дух е „Застъпникът“ или Представителят на Христос в църквата (Йоан 14:16, 26).

След като се е възнесъл в небето, Господ Исус е изпратил Светия Дух като Свой Представител на земята. Дейностите на Духа в църквата могат да се видят отчасти в следните стихове:

1. Той води християните в тяхното поклонение на Бога (Еф. 2:18).

2. Вдъхновява техните молитви (Рим. 8:26-27).

3. Изпълва с власт тяхното проповядване (1 Сол. 1:5).

4. Направлява ги в техните дейности — както като им позволява (Деян. 13:2), така и като им забранява да извършват различни дейности (Деян. 16:6-7).

5. Издига надзорници в църквата (Деян. 20:28).

6. Дава дарби за нейния растеж и ефективност (Еф. 4:11).

7. Упътва вярващите във всяка истина (Йоан 16:13).

Д. Църквата на Бога е свята (1 Кор. 3:17).

Бог призовава народ за Своето Име от нациите в света. Той отделя за Себе Си хора от този грешен свят и ги призовава да Му отговорят с живот на практическа святост. Единствено по този начин църквата може вярно да представлява светия Бог в този покварен свят.

Е. Дарбите[3] се дават за изграждане на църквата (Еф. 4:11-12).

Божията воля е църквата да расте както духовно, така и количествено. Това е целта на даровете, които възкръсналият Христос дава на църквата.

Тези дарове са хора, които получават специални способности за изграждане на църквата. Както се изрежда в Еф. 4:11, даровете са:[4]

1. апостоли,

2. пророци,

3. благовестители,

4. пастири,

5. учители.

Ние вярваме, че апостолите и пророците са имали преди всичко задачата да основат църквата (Еф. 2:20). След основаването на църквата необходимостта от тези апостоли и новозаветни пророци е отминала и ние вече нямаме апостоли и пророци в този смисъл на думата.[5] Ние обаче все още имаме „благовестители“, „пастири“ и „учители“. Благовестителите излизат в света с евангелието, водят грешници към Христос, и след това ги довеждат за общение в местната църква. Пастирите се грижат за другите християни, така както овчарят се грижи за своето стадо — дават храна на овцете си, насърчават ги и ги пазят от злото. Учителите разкриват Божието Слово по един разбираем начин и представят библейските доктрини в един балансиран вид.

Посредством служението чрез тези дарби църквата се разраства и светиите се изграждат в тази най-свята вяра. Дарбите са Божието средство за разрастването на църквата.

Ж. Всички вярващи са Божии свещеници (1 Петр. 2:5, 9).

Една последна истина, която бихме искали да споменем във връзка с църквата, е свещенството на всички вярващи. В Стария Завет се говори само за една определена група от хора, имащи право да бъдат свещеници — племето на левитите и семейството на Аарон (Изх. 28:1). Днес няма отделна група от хора, избрана и отделена от останалите вярващи, със специално облекло и специални привилегии. Всички Божии деца са Божии свещеници с всички привилегии и отговорности, които придружават това звание.

IV. Усъвършенстването на църквата и нейната съдба

Както вече беше отбелязано, в момента църквата се намира в процес на изграждане. Всеки път, когато се спасява една душа, към църквата се прибавя един жив камък. Зданието на църквата непрекъснато расте, без да се чуе и звук от удар с чук. Всеки ден Светият Дух прибавя към църквата онези, които трябва да се спасят (Деян. 2:47).

Един ден цялата тази работа ще свърши. След като бъде поставен и последният камък, Господ Исус ще слезе от небето. Като привлечена от небесен магнит, църквата ще се вдигне, за да посрещне своя Спасител, и двамата заедно ще отидат в многото жилища в дома на Бог Отец: „и така ще бъдем винаги с Господа“ (1 Сол. 4:17).

Благословената награда на църквата няма да е единствено това да бъде завинаги с Христос. Тя ще сподели с Него и славата, която Той е спечелил по време на Своето земно служение (Йоан 17:2).

Църквата е определена да бъде вечен свидетел на Божията слава през вечността: „за да показва (Бог) през идните векове изобилните богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Еф. 2:7).

Междувременно църквата е Божият шедьовър на земята — предмет за възхищение пред многообразната Божия благодат за началствата и властите в небесните места. Затова всеки вярващ трябва да се интересува жизнено от църквата, като една от главните цели на неговото християнско служение трябва да бъде разрастването и изграждането на църквата.

Бележки

[1] В бълг. превод съответно навалица и събрание. — Бел.ред.

[2] Англ.: dispensation, използвана в смисъл на голям период от време, епоха, ера. — Бел.ред.

[3] Или даровете (на гръцки една и съща дума). — Бел.ред.

[4] В 1 Кор. 12:8-10 е даден друг списък от духовни дарби: „мъдрост“, „знание“, „вяра“, „изцелителни дарби“, вършене на „велики дела“, „пророчества“, разпознаване на „духове“, „разни езици“, тълкуване на „езици“. Между тези два списъка няма противоречие. В Ефесяни 4 даровете са личности, които са посветили целия си живот на евангелизационна работа, поучение или пастирска работа. Тук, в 1 Коринтяни 12, дарбите са дадености или способности, които не са непременно свързани с една определена личност, а които Светият Дух може да даде на всеки член на тялото на Христос по всяко време — когато на Него Му е угодно. Така например всеки християнин може да бъде упътен от Духа да каже някое „слово на мъдрост“ или „слово на знание“ и въпреки това да не е точно учител. Друг може да доведе някоя душа при Христос, без непременно да е евангелизатор.

И отново в 1 Кор. 12:28 Павел говори за „апостоли“, „пророци“, „учители“, „чудеса“, „изцелителни дарби“, „помагания“, „управлявания“, „разни езици“. Тук неизбежно трябва да си зададем въпроса дали и днес съществуват дарби с чудотворен характер. В Евреи 2:4 се казва, че Бог е използвал знамения и чудеса, за да свидетелства при ранното проповядване на евангелието. Това е станало във времето преди завършването на Библията в цялостния й писмен вид. Много хора вярват, че след завършването на Библията необходимостта от тези чудеса е отмряла. Библията не дава окончателен отговор на този въпрос. И макар че като цяло днес тези чудеса не ни съпровождат непрекъснато, ние не можем да кажем, че суверенният Дух не е свободен да ги използва, и особено в страни, където Библията не може да се разпространява свободно. Във всеки случай онези, които твърдят, че притежават тези свръхестествени дарби, трябва да внимават дали ги използват в съответствие с наставленията в Словото (като например инструкциите за говорене на езици, дадени в 1 Кор. 14). — Бел.авт.

[5] В един по-различен смисъл апостолите все още съществуват като хора, изпратени от Господа. В този по-късен смисъл ние имаме и пророци, тоест хора, които изразяват Божията истина и изобличават греха и покварата. Но ние напълно отхвърляме идеята, че и днес съществуват хора, които имат същата власт, която е била дадена на първите апостоли, или хора, които могат да говорят чрез същото вдъхновено откровение, както новозаветните пророци. — Б.а.