Братя Грим
Нида

Една графиня дала обет да построи замък на мястото, където оселът, който яздела, спре за пръв път. Когато оселът спрял на едно блатисто място, тя извикала: „Не тук, не тук.“^[45] Ала това не помогнало и животното не могло да бъде помръднато оттам. Така че тя наистина построила замъка си на въпросното място и той дал названието Нида на възникналия по-късно край него град, а намиращата се наблизо поляна била наречена Магарешката поляна.

Преди половин столетие децата разказвали още много неща, които тогава се говорели между хората, а сега може би са забравени или пък са обрасли с множество странични обстоятелства, които Винкелман привежда, позовавайки се на устното предание. Във времето на Фридрих Барбароса графът на Нида Бертолд бил разбойник; той карал да обръщат обратно подковите на конете му, за да заблуждава пътниците, и нанасял големи щети там, където се появявал. Тогава императорската войска се явила пред Алтенбург, разбойническото му гнездо, и здраво го притиснала; само че Бертолд не искал да се предаде. В това нерадостно положение графинята повела преговори за свободно оттегляне от крепостта и получила разрешението на военачалника свободно да си тръгне с натовареното си муле и с онова, което може да носи на плещите си; с изричното условие да носи само най-ценното и графът да не язди мулето. Та тя взела трите си синчета, качила ги на животното, а господаря си преметнала през рамо и го понесла надолу по хълма. Така го спасила; скоро обаче силите й се свършили, така че не можела да продължи, пък и умореното магаре затънало в блатото. На мястото, където спрели да пренощуват и напалили огън, графинята построила по-късно три къщи за тримата си синове, в областта на днешна Долна Нида. Алтенбург е разрушен, но все още стоят здравите сводове и изби. Говори се, че там има скрито съкровище; местните жители копали на това място и намерили подкови, от ония, с които били подковавани на обратно конете.