Братя Грим
Олтарът в Зеефелд

В Тирол, недалеч от Инсбрук, лежи Зеефелд, стара крепост, в която през четиринадесети век живеел гордият и дързък рицар Освалд Мюлер. Във високомерието си той достигнал дотам, че на Велики четвъртък през 1384 година пред очите на местните жители и на слугите си не пожелал да приеме поднесеното му в църквата причастие, ами поискал от капелана да му подаде по-голямо, каквото иначе се полага на свещениците. Но щом го поел, каменният под пред олтара се разтресъл. В страха си той се опитал да се вкопчи с две ръце за желязната решетка, ала тя поддала, все едно била от восък, така че свитите му в юмрук пръсти ясно се отпечатали в желязото. Преди да потъне изцяло, обзело го разкаяние, свещеникът измъкнал от устата му причастието, което, щом езикът на грешника го докоснал, тутакси се било обагрило в кръв. Скоро след това той изградил наблизо манастир и бил приет в него като брат-мирянин. Върху желязото и до днес се вижда отпечатана дланта му, а има и картина, представяща цялата история.

Когато жена му разбрала от завръщащите се у дома си люде за случилото се в църквата, не повярвала, ами рекла: „Това е толкова слабо вероятно, както ако на това изсъхнало и излиняло стъбло разцъфнат рози.“ Само че Бог дал знак за всемогъществото си и скоро сухото стъбло се раззеленило и разцъфтели снежнобели рози. Грешницата накъсала розите и ги захвърлила на земята, но в същия миг я обхванало безумие и тя хукнала по околните хълмове, додето на следния ден рухнала мъртва на земята.