Братя Грим
Убитото от евреите момиче

През 1267 година в Пфорцхайм живеела стара жена, която от алчност продала на евреите едно невинно седемгодишно момиче. Евреите затъкнали устата му, за да не може да вика, прерязали му вените и увили с кърпи раните, за да съберат кръвта. Бедното дете умряло скоро в мъки, те го захвърлили в Енц и сетне натрупали отгоре му един товар камъни. След няколко дена Маргаритка вдигнала ръчичката си над течащата вода; рибарите я забелязали и се ужасили; тутакси се струпал народ, а се появил и самият маркграф. Лодкарите успели да измъкнат детето, което все още било живо, но след като призовало да отмъстят на убийците й, склопило очи. Заподозрените евреи били привикани и когато те се доближили до трупа, от отворените рани бликнала буйно кръв. Евреите и старицата признали злодеянието си и били екзекутирани. Край входа на дворцовата църква в Пфорцхайм, там, където виси въжето на камбаната, стои саркофагът на детето с надпис. Сред гилдията на лодкарите от уста на уста се предава сказанието, че по това време маркграфът предоставил на града Пфорцхайм, за прослава на предшествениците си, свободата сами да пазят града си, „докато светят слънцето и луната“, а също и привилегията всяка година около панаира по Заговезни да излизат двадесет и четири лодкари с оръжие и звънци и сами да охраняват в този ден града и панаира. Това важи и до днес.