Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Gnadenbild aus dem Lärchenstock zu Waldrast, 1816 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
През 1392 година Света Богородица пратила от небето ангел в Тирол, във Валдраст край Зерлесберг. Той застанал пред кухото стъбло на една лиственица и рекъл в името на Божията майка: „Ти, стъбло, трябва да отгледаш изображението на небесната Божия майка.“ Изображението пораснало върху стъблото и две благочестиви пастирчета, Хензле и Петерле от село Мютценс, го забелязали най-напред през 1407 година. Смаяни, те се затичали към селяните и им рекли: „Вървете в планината, там в кухото стъбло стои нещо чудновато, което не дръзнахме да докоснем.“ Светото изображение било разпознато, отрязано от стъблото с трион и пренесено временно в Матрай. То останало там, докато за него не била изградена собствена църква във Валдраст, за което Света Богородица прибягнала до услугите на един беден дърводелец на име Луш, който се бил установил в Матрай. Когато той през нощта срещу Петдесетница лежал в леглото си и спял, дочул глас, който повторил трикратно: „Спиш ли или си буден?“ На третия път той се събудил и попитал: „Кой си ти и какво искаш?“ Гласът отговорил: „Ти трябва да издигнеш параклис в чест на Света Богородица във Валдраст.“ На което дърводелецът отвърнал: „Няма да го направя.“ Ала гласът се завърнал следващата нощ на Петдесетница и провел отново същия разговор. Тогава онзи рекъл: „Прекалено беден съм за това.“ Гласът се доближил до леглото му и през третата нощ на Петдесетница и казал пак същото. Така от грижи дърводелецът не успял да мигне в продължение на три нощи и се обърнал към гласа: „Как мислиш тази работа, та не ме оставяш намира?“ Гласът казал: „Трябва да го направиш!“ Дърводелецът повторил: „Няма да го направя!“ Тогава бил грабнат, издигнат нагоре и дочул същия глас: „Трябва да го направиш, осъзнай се!“ Онзи си рекъл: „О, бедният аз, какво е редно да сторя?“, и казал, че ще построи църквата, стига да знае точното място. Гласът казал: „В гората има зелена ливада, покрита с мъх, легни там и се отпусни, и правилното място ще ти бъде съобщено.“ Дърводелецът отишъл на посоченото място, легнал върху мъха и се отпуснал (оттук местността се казва Почивка в гората, Валдраст). Унесъл се и в съня си дочул две звънчета. Събудил се и видял пред себе си на ливадата, където сега се намира църквата, жена в бели одежди и с дете на ръце, като видението траяло само миг. Тогава той си помислил: Всемогъщи Боже, това очевидно е правилното място! Отправил се натам, където съзрял видението, и го отбелязал с намерението да построи там църква, а звънчетата звънели, докато правел това, след което вече не се чували. Тогава той си рекъл: „Мили Боже, как ще сторя това? Беден съм и нямам средства да построя такава сграда.“ Гласът се обадил отново: „Върви при благочестивите люде, те ще ти дадат толкова, че да осъществиш делото си. И когато дойде време църквата да бъде осветена, тя ще стои непокътната тридесет и шест години, а сетне ще бъде усъвършенствана и в нея ще се случат велики знамения за вечни времена.“ И като понечил да започне строежа, дърводелецът отишъл при изповедника си и му съобщил всичко. Онзи го пратил при епископа на Бриксен и той ходил пет пъти в града, докато епископът му позволил да започне да гради църквата. Позволението от епископа било получено във вторника преди празника на свети Панкратий през 1409 година.