Братя Грим
Срещата на мъртвите

Една кралица умряла и лежала върху прекрасно ложе в траурна зала с черни завеси. През нощта залата била ярко осветена със свещи, а в преддверието се намирала стражата: един капитан с четиридесет и девет мъже. Към полунощ той дочува край двореца бързо да преминава карета с шест впряга, след което тя спира и към него се приближава благородна и знатна жена в траурни одежди, която го моли за кратко да се отбие при мъртвата. Той й обяснява, че няма властта да разрешава, ала тя споменава добре известното си име и заявява, че като главна камериерка на починалата има правото да я види още веднъж, преди кралицата да бъде погребана. Той е неотстъпчив, но тя настоява толкова дълго, че той вече няма какво да й възрази и я въвежда вътре. След като затваря вратите на залата, той самият продължава да крачи напред-назад пред тях. След известно време се спира пред вратата, ослушва се, поглежда през ключалката и вижда, че мъртвата кралица се е изправила и говори нещо на жената, само че със затворени очи и без да дава никакъв друг признак на живот, освен дето устните й се движат. Той нарежда на войниците да надникнат един след друг и всеки вижда същото; накрая той отново се приближава и тогава мъртвата бавно поляга отново върху смъртното си ложе. Тутакси след това онази жена излиза и капитанът я отвежда навън; но когато я повдига, за да я качи в каретата, усеща, че ръката й е леденостудена. Каретата се понася също толкова бързо, както се е появила, и капитанът забелязва в далечината конете да изхвърлят искри от ноздрите си. На другата сутрин идва новината, че главната камериерка, която живеела в отдалечена на няколко часа път селска къща, е умряла в полунощ, и то точно в часа, в който била при мъртвата.