Братя Грим
Конете от сеновала

Рихмут от Адохт, съпругата на един богат градоначалник в Кьолн, умряла и била погребана. Гробарят забелязал, че тя има на пръста си красив пръстен, алчността му го подгонила през нощта към гроба, който той отворил, канейки се да измъкне пръстена. Но щом отмахнал капака на саркофага, видял, че трупът свива ръката си и понечва да се надигне от саркофага. Той побягнал уплашен. Жената се развила от покрова си, излязла и се отправила право към дома си, където извикала по име познатия й домашен прислужник, наредила му веднага да отвори вратата и накратко разказала какво се било случило. Слугата отишъл при господаря си и му рекъл: „Господарката стои пред вратата и иска да я пуснем.“ „Ах, казал господарят, това е дотолкова невъзможно, че по-скоро конете ми ще се озоват върху сеновала!“ Едва изрекъл тези думи, на стълбата към сеновала се дочул тропот и виж ти, шестте бели коня застанали един до друг горе върху него. Жената не преставала да хлопа и градоначалникът повярвал, че това е наистина тя; с радост й отворили и тя напълно оживяла. На следния ден конете все още надничали от процепа в сеновала, та трябвало да се изгради голямо скеле, по което да ги смъкнат живи и здрави. За да се помни случилото се, изваяли от глина коне, които надничат от въпросната къща надолу. Същата сцена е изрисувана в църквата на светите Апостоли, където освен това показват дълга ленена завеса, изтъкана собственоръчно от госпожа Рихмут и подарена от нея на църквата. Защото тя живяла още седем години.