Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jungfrau Ilse, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Илзенщайн е една от най-големите скали в планината Харц, тя се намира откъм северната страна в графство Вернигероде, недалеч от Илзенбург, в подножието на Брокен и край нея тече река Илзе. Насреща й има друга скала, чиято структура е сходна и която изглежда да е била отделена от първата при някакво земетресение. При потопа двама влюбени побягнали към Брокен, за да се спасят от все повече надигащите се води на това всеобхватно наводнение. Когато го достигнали и застанали заедно на една скала, тя се разцепила и щяла да ги раздели. Откъм лявата страна, по-близо до Брокен се оказала девойката; откъм дясната — момъкът, и двамата, прегърнати, паднали в буйните води. Девойката се казвала Илзе. Всяка сутрин оттогава тя излиза от Илзенщайн, за да се изкъпе в Илзе. На малцина се е удало да я видят, но който я познава, я хвали. Една ранна утрин я срещнал някакъв въглищар, поздравил я дружелюбно и я последвал по даден от нея знак до скалата; пред скалата тя взела сака му, влязла вътре и го изнесла пълен. След което наредила на въглищаря да го отвори чак в хижата си. Тежестта му изненадала човека и когато достигнал до моста над Илзе, той не можел повече да се сдържа, отворил сака и видял жълъди и шишарки. Той неохотно ги изсипал в реката, ала когато камъните се докоснали до Илзе, той дочул звън и с ужас забелязал, че е изсипал злато. Прочее, грижливо съхраненият по ъглите на сака остатък все пак го направил достатъчно богат. Според друго сказание някога върху Илзенщайн се издигал замъкът на някакъв крал от Харц, който имал прекрасна дъщеря на име Илзе. Наблизо живеела вещица, чиято дъщеря пък била безмерно грозна. Мнозина женихи се домогвали до Илзе, а дъщерята на вещицата не пожелавал никой, така че вещицата се разгневила и превърнала с помощта на магия двореца в скала, в чието подножие оставила видима единствено за кралската дъщеря врата. От тази врата всяка сутрин излиза омагьосаната Илзе и се къпе в реката, наречена на нейно име. Ако някой човек има късмет да я види, докато се къпе, тя го отвежда в двореца, нагощава го вкусно и го отпраща богато възнаграден. Завистливата вещица обаче е сторила тъй, че тя да бъде виждана как се къпе само през няколко дена в годината. Да я спаси може единствено онзи, който се къпе по същото време в реката и който е равен с нея по красота и добродетелност.

Край