Братя Грим
Ханс Ягентойфел

Вярва се, че ако някой е сторил престъпление, заслужаващо обезглавяване, ала не е бил наказан приживе, след смъртта си трябва да броди с глава под мишница.

През 1644 година една неделя някаква жена от Дрезден излязла призори в близката гора да събира жълъди. В полето, недалеч от въпросното място, наречено Изгубената вода, дочула силен звук от ловен рог, а сетне грохот като от паднало дърво. Жената се изплашила и скрила торбичката с жълъдите в един храсталак, скоро след това рогът прозвучал отново и като се озърнала, тя видяла сив жребец, язден от човек без глава, облечен в сива мантия, обут в ботуши с шпори и с ловджийски рог през рамо. Тъй като той отминал мирно, тя придобила отново кураж, досъбрала жълъдите си и вечерта невредима се завърнала у дома си. След девет дена жената отишла със същото намерение пак в същата област и като седнала на Фьорстенберг да си обели една ябълка, зад нея се разнесъл глас: „Не е ли вече пълна торбичката Ви и не Ви ли я отнеха?“ „Не, отговорила тя, лесничеите са благочестиви люде и не ми сториха нищо, дано Бог се смили над мен, грешната!“ При тези думи тя се обърнала, а там стоял същият мъж в сивата си мантия, само че без кон, и държал под мишница главата си с кестенява къдрава коса. Жената се стъписала, но призракът рекъл: „Добре сторихте, дето помолихте Бог да прости греховете Ви, с мен няма как да стане същото.“ След което разказал следното: Той живял преди сто и тридесет години и се казвал като баща си Ханс Ягентойфел. Баща му често го наставлявал да не бъде твърде суров спрямо бедняците, той обаче пропускал думите му край ушите си, отдавал се на пиянство и извършил достатъчно злини. Затова трябва да броди сега като прокълнат дух.