Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Hirt auf dem Kyffhäuser, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Някои хора разказват, че край Франкенхаузен в Тюрингия има планински хълм, на който е обиталището на виждания многократно на това място император Фридрих. Един овчар, който пасял стадото си на същата планина и който бил чувал сказанието, започнал да свири с гайдата си и като сметнал, че е отдал нужните почести, се провикнал високо: „Император Фридрих, това е дар за теб!“ Тогава императорът излязъл, показал се на овчаря и му рекъл: „Помози Бог, човече, в чия чест свири?“ „В чест на император Фридрих“, отвърнал овчарят. Императорът казал: „Щом е така, последвай ме и той ще те възнагради.“ Пастирът отвърнал: „Не бива да се отделям от овцете.“ Императорът го успокоил: „Ела с мен, на овцете няма да се случи нищо лошо.“ Овчарят го последвал, император Фридрих го уловил за ръка и го отвел недалеч от овцете до една дупка в хълма. Достигнали до желязна врата, която тутакси се отворила. Показала се красива обширна зала, в която имало множество господа и храбри слуги, които му оказали почести. Впоследствие императорът се обърнал дружелюбно към него и го попитал каква награда иска за свирнята си. Овчарят отговорил: „Никаква.“ Тогава обаче императорът рекъл: „Върви и вземи за награда единия крак от златната ми вана.“ Овчарят постъпил, както му било заповядано, и се канел да си тръгва, но императорът му показал още много чудновати оръжия — брони, мечове, пушки, и му заръчал да каже на хората, че с тези оръжия ще отвоюва Божия гроб. След това пуснал овчаря да си ходи, този взел крака, а на другия ден го отнесъл при златар, който признал, че той е от чисто злато, и го купил.

Край