Братя Грим
Огненият хълм

На няколко часа път от Халберщат се извисява някога гол, а сега обрасъл с елха и дъб хълм, наричан от мнозина Огненият хълм. Под него обитава, както разказват, дяволът и всичко там гори в ярки пламъци. В стари времена в околностите на Халберщат живеел някакъв граф, зъл грабител, който потискал, колкото може, местните жители. От много години той дължал доста пари на един овчар, но винаги когато онзи идвал да си ги иска, графът презрително му отказвал. Ненадейно графът изчезнал и се говорило, че е умрял в далечни земи. Овчарят ходел потиснат из полето и се оплаквал за загубата си, понеже наследниците на графа не искали и да чуят претенциите му и когато той се обаждал, го гонели от замъка. Случило се така, че веднъж, докато бил в гората, му се явила някаква фигура и рекла: „Ако искаш да видиш стария си длъжник, последвай ме.“ Овчарят тръгнал след нея и през гората двамата достигнали до висок гол хълм, който с грохот се разтворил пред тях, а като влезли, отново се захлопнал. Вътре всичко било обзето от пламъци. Разтрепераният овчар забелязал графа седнал на един стол, покрай който, също както по тлеещите стени и на пода, се извивали хиляди пламъци. Грешникът извикал: „Ако искаш да получиш парите си, овчарю, вземи тази кърпа и я отнеси на моите люде; кажи им как си ме видял да седя в адския огън, в който трябва да страдам вовеки.“ След което снел кърпата от главата си и я подал на овчаря, а от очите и ръцете му се пръскали искри. Овчарят тръгнал, насочван от водача си, с омекнали нозе обратно; хълмът отново се отворил и се затръшнал зад него. След това отишъл с кърпата в графския замък, показал я и разправил какво е видял; на което наследниците на драго сърце му дали парите.