Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Frau Berta oder die weiße Frau, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Бялата жена се явява в замъците на множество княжески домове, именно в Нойхаус в Бохемия, в Берлин, Байройт, Дармщат, Карлсруе и във всички, които са се сродили с тях чрез бракосъчетание. Тя не върши никому зло, когато срещне някого, скланя глава пред него, без да пророни дума, а явяването й означава скорошна смърт, или обаче нещо радостно, когато именно не носи черни ръкавици. Тя подрънква връзка ключове и главата й е покрита с бяла качулка. Според някои приживе тя се е наричала Перхта от Розенберг, живеела в Нойхаус в Бохемия и била омъжена за Йохан от Лихтенщайн, един зъл и опърничав мъж. След смъртта на съпруга си тя продължила да живее сама в Нойхаус, като възложила на подвластните си да построят нов замък. Докато те работели, тя ги подканвала да се стараят повече: „Когато замъкът стане готов, ще приготвя за вас и за вашите хора сладка каша“, защото така се изразявали старите люде, когато канели някого на гости. Есента след завършването на строежа тя не само удържала думата си, ами наредила за вечни времена всички от рода Розенберг да дават такова угощение на людете си. Това продължава до днес и ако някой пропусне да го направи, тя се явява с гневно лице. Понякога нощем, когато бавачките бъдат оборени от сън, тя се промъква в княжеските детски стаи, люлее децата и нежно ги прегръща. Веднъж, когато една неосведомена детегледачка я попитала уплашено: „Какво правиш с детето?“ и започнала да я ругае, онази отвърнала: „Аз не съм чужда на дома, каквато си ти, ами му принадлежа; това дете е мое праправнуче. Но тъй като тук не ме почитат, повече няма да се върна.“

Край