Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gespenst als Eheweib, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

По времето на херцог Йохан Казимир от Кобург началникът на неговата конюшня Г. П. от Ц. живеел първоначално на Щипаталгасе, сетне в дома, в който след него се нанесъл доктор Фроман, сетне в големия дом в предградието, наречено Розенау, накрая в двореца, където бил управител. Към това постоянно променяне на мястото го подтикнал един призрак, който изглеждал досущ като все още живата му съпруга, така че когато се пренесял в новото жилище и сядал на масата, изпитвал съмнение, коя всъщност е собствената му жена, понеже и да се изнесял от къщата, призракът го следвал навсякъде. Когато жена му предложила да се преместят в дома, който сетне придобил въпросният доктор, та по този начин да се отърват от призрака, онзи се провикнал с висок глас: „Където и да идеш, дори и накрай света, аз ще те последвам.“ И това не била празна заплаха, понеже когато човекът се изнесъл, вратата на пристройката се затръшнала със страшна сила и оттогава призракът не бил видян повече в изоставената къща, ами се появил в новата.

Каквито дрехи да обличала благородната дама, в същите се явявал и призракът, независимо дали ставало дума за празнична, или всекидневна одежда и какъв е цветът й; поради което и тя била винаги придружавана от някого, когато вършела домашните си дела. Обикновено той се явявал по пладне между единадесет и дванадесет часа. Имало ли там духовник, призракът не се появявал. Когато веднъж поканили изповедника Йохан Пфрюшер и на сбогуване благородникът, жена му и неговата сестра го придружили до стълбите, призракът се подал изпод тях и през една дървена решетка уловил престилката на момичето, а когато то се разкрещяло, изчезнал. Веднъж се бил облегнал с ръка на кухненската врата и когато готвачката го попитала: „Какво искаш?“, отвърнал: „Господарката ти.“ Иначе не причинявал никаква друга вреда на благородната дама. Той обаче застрашавал госпожицата, сестрата на благородника, и веднъж й зашлевил такава плесница, че страната й подпухнала и тя трябвало да се върне в бащиния си дом. Най-сетне призракът се изгубил някъде и в дома настъпил покой.

Край