Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gespenst als Eheweib, 1816 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
По времето на херцог Йохан Казимир от Кобург началникът на неговата конюшня Г. П. от Ц. живеел първоначално на Щипаталгасе, сетне в дома, в който след него се нанесъл доктор Фроман, сетне в големия дом в предградието, наречено Розенау, накрая в двореца, където бил управител. Към това постоянно променяне на мястото го подтикнал един призрак, който изглеждал досущ като все още живата му съпруга, така че когато се пренесял в новото жилище и сядал на масата, изпитвал съмнение, коя всъщност е собствената му жена, понеже и да се изнесял от къщата, призракът го следвал навсякъде. Когато жена му предложила да се преместят в дома, който сетне придобил въпросният доктор, та по този начин да се отърват от призрака, онзи се провикнал с висок глас: „Където и да идеш, дори и накрай света, аз ще те последвам.“ И това не била празна заплаха, понеже когато човекът се изнесъл, вратата на пристройката се затръшнала със страшна сила и оттогава призракът не бил видян повече в изоставената къща, ами се появил в новата.
Каквито дрехи да обличала благородната дама, в същите се явявал и призракът, независимо дали ставало дума за празнична, или всекидневна одежда и какъв е цветът й; поради което и тя била винаги придружавана от някого, когато вършела домашните си дела. Обикновено той се явявал по пладне между единадесет и дванадесет часа. Имало ли там духовник, призракът не се появявал. Когато веднъж поканили изповедника Йохан Пфрюшер и на сбогуване благородникът, жена му и неговата сестра го придружили до стълбите, призракът се подал изпод тях и през една дървена решетка уловил престилката на момичето, а когато то се разкрещяло, изчезнал. Веднъж се бил облегнал с ръка на кухненската врата и когато готвачката го попитала: „Какво искаш?“, отвърнал: „Господарката ти.“ Иначе не причинявал никаква друга вреда на благородната дама. Той обаче застрашавал госпожицата, сестрата на благородника, и веднъж й зашлевил такава плесница, че страната й подпухнала и тя трябвало да се върне в бащиния си дом. Най-сетне призракът се изгубил някъде и в дома настъпил покой.