Братя Грим
Скитащият ловец

Веднъж станало така, че лесничеят, който полагал грижи за една голяма гора, бил прострелян. Благородникът, чиято била гората, поверил службата другиму, ала него го споходило същото, а сетне и следващите, така че вече никой не се решавал да поеме опасната гора. Защото щом новият лесничей застъпвал на служба, дочувал се далечен изстрел и тутакси куршум го улучвал право в челото, без някой да може да каже откъде и от кого е изстрелян куршумът.

Така или иначе, след няколко години един скитащ ловец се обадил за службата. Благородникът не скрил какво се е случило и настойчиво подчертал, че макар да желае гората отново да бъде наглеждана, не може все пак да му препоръча опасната длъжност. Ловецът отвърнал уверено, че ще опита да се справи с невидимия стрелец, и поел гората. На другия ден, когато, придружен от мнозина, навлязъл в нея, отдалеч се дочул изстрел. Ловецът тутакси подхвърлил шапката си нагоре и когато тя паднала, била пронизана от куршум. „Е, рекъл ловецът, сега е мой ред“, напълнил пушката си и с думите: „Този куршум е отговорът“, стрелял във въздуха. Сетне подканил спътниците си да го последват и да издирят извършителя. След дълго ходене насам и натам най-сетне открили в една воденица на противоположния край на гората мелничаря мъртъв, улучен в челото от куршума на ловеца.

Този скитащ ловец останал още известно време на служба при благородника, но тъй като умеел да приспива дивеча, да пуска от джоба си яребици и да ги улучва, колкото и невероятно далеч да са отлетели, а и вършел още необясними неща, благородникът бил обхванат от нещо като страх от него и под благоприличен претекст го освободил от служба.