Братя Грим
Жабешкият престол

В Нотвайлер, елзаски замък във Васгау, в стари времена живеела красивата дъщеря на един херцог, която обаче била толкова горделива, че не смятала за достоен нито един от многобройните си ухажори и мнозина от тях напразно губели живота си. За наказание тя била омагьосана и трябва да остане на една гола скала, докато не бъде спасена. Само веднъж седмично, в петък, тя става видима, ала веднъж в образа на змия, друг път в образа на жаба и трети път в образа на девица, каквато наистина е. Всеки петък тя се измива на извора, който блика от скалата, наричана и до днес Жабешкия престол, и се оглежда наоколо за някого, който да я спаси. Който поиска да се захване с това рисковано начинание, ще намери горе върху Жабешкия престол мида с три опознавателни знака: една змийска люспа, парче жабешка кожа и руса къдрица. С тези три неща у себе си той трябва да се изкачи в петък по пладне до пустия замък, да изчака тя да се измие и в продължение на три седмици да я целува в устата при всичките й явявания, без да се дърпа. Който го стори, ще й дари търсения покой и ще придобие всичките й съкровища. Някои намирали трите опознавателни белега, рискували да отидат в развалините на старата крепост, но умирали от страх и ужас. Веднъж някакъв смел момък докоснал устата на змията и се канел да изчака следващото явяване, ала се отвратил и побягнал надолу; тя го подгонила гневно и шумно като жаба и го преследвала чак до Жабешкия престол. Прочее, през всичкото това време тя е все такава, каквато била, и не остарява. Като змия тя е ужасно отблъскваща и както се изразяват людете, „голяма колкото подпорен стълб“, като жаба — „колкото фурна и бълва огън“.