Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Werwolfstein, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

В село Егенщет край Магдебург, недалеч от Зомершенбург и Шьонинген, на поляната откъм Зеехаузен се извисява голям камък, наричан от народа Камъкът на вълка или на върколака. Преди много, много години в Холце при Брандслебен, в съседство с Хакел и Харц, се подвизавал някакъв непознат, за когото никога и не научили кой е и откъде е. Той бил известен под името Стария, често се появявал без много шум в селата, предлагал услугите си и местните жители били доволни от свършеното. Поемал най-вече грижата за овцете. Случило се така, че в стадото на овчаря Меле от Найндорф имало миличко пъстро агънце; непознатият молел настойчиво и неотстъпно овчаря да му го подари. Той обаче не искал. По време на стрижбата на овцете Меле се възползвал от Стария, който му помагал; а като се върнал, заварил всичко наред и работата била свършена, ала нямало и следа от Стария и от пъстрото агне. Дълго време никой не чул нищо за него. Най-сетне той изведнъж се изправил пред Меле, който пасял стадото си в Катентал, и се провикнал подигравателно: „Добър ти ден, Меле, пъстрото ти агънце те поздравява!“ В яда си Меле посегнал към гегата и понечил да си отмъсти. Тогава обаче непознатият мигом се преобразувал и скочил насреща му като върколак. Овчарят се уплашил, но кучетата му се нахвърлили яростно върху вълка, който побягнал; преследван, той прекосявал гори и долини, докато наближил Егенщет. Кучетата го наобиколили, а овчарят извикал: „Сега ще умреш!“, тогава Стария приел човешкия си образ, помолил за пощада и заявил, че е готов на всичко. Обаче овчарят се втурнал гневно с тоягата си към него и изведнъж пред очите му изникнал трънлив храст. Само че дирещият мъст овчар не го пощадил и така, ами жестоко изпочупил клоните. Непознатият пак се превърнал в човек и помолил да му бъде дарен животът. Коравосърдечният Меле обаче останал неумолим. Тогава онзи опитал да избяга като върколак, ала един удар на Меле го проснал мъртъв на земята. Мястото, където паднал и където бил погребан, е обозначено със скален камък, който носи името му за вечни времена.

Край