Братя Грим
Върколакът

Един войник разказал следната история, която се случила с дядо му: Той, дядото, веднъж отишъл в гората да сече дърва с един роднина и с още някакъв човек, за когото винаги съществувало подозрението, че нещо при него не е наред; само че никой не можел да каже нещо по-определено. Тримата свършили работата си и се поуморили, така че третият предложил да поспят малко. Така и станало, всеки легнал на земята; дядото обаче само се престорил, че спи, и останал с полуотворени очи. Тогава третият се огледал дали другите са заспали, и като се уверил в това, изведнъж захвърлил колана си и се превърнал във върколак, само дето върколакът не изглежда като истински вълк, ами различно. След това се затичал към близката ливада, където пасяло малко конче, нападнал го и го изял до костица. Сетне се върнал, препасал колана си и приел предишния си човешки вид. След някое време всички заедно станали, отправили се към града и когато достигнали до бариерата, онзи третият се оплакал, че го боли коремът. Тогава дядото скришом му прошепнал в ухото: „Мисля, че така става с всеки, който изяде до костица цял кон.“ А онзи отвърнал: „Ако ми го беше казал в гората, нямаше повече да го повториш.“

Една жена приела образа на върколак, нападнала стадото на омразен ней овчар и му нанесла големи щети. Овчарят обаче ранил вълка със стрела в хълбока, така че той пропълзял в някакъв гъсталак. Овчарят го последвал и се канел да го довърши, ала намерил жена, която се опитвала с откъснат от дрехата й парцал да спре бликащата от раната кръв.

В Лютих през 1610 година били екзекутирани двама магьосници, които се превръщали във върколаци и били погубили много деца. При себе си държали дванадесетгодишно момче, което дяволът превръщал в гарван, когато те разкъсвали и поглъщали плячката си.