Братя Грим
Казанът със съкровището

В една зимна нощ преди много години кантарджията Волф от Гросбиберау в Оденвалд седял с челядта и прислугата си пред камината и говорел за това-онова. Изведнъж се дочул странен шум и, виж ти, изпод камината се подал ненадейно голям казан, пълен с пари. Да беше хвърлил някой мълчаливо отгоре къшей хляб или буца пръст, всичко би било наред; ала не, злият бил там и всичко се объркало. Дъщеричката на кантарджията не била виждала никога толкова пари накуп и високо извикала: „Виж, тате, колко много пари, колко много пари!“ Бащата не се обърнал при този вик, понеже по-добре знаел какво трябва да се направи в случая. Той бързо грабнал дръжката на свредела и мигом я промушил през гривната на казана. Ала било късно, казанът потънал и само гривната останала. Тя била все още показвана до преди около двадесет години.

В Кведлинбург има къща, в чиито основи трябва да има голямо златно съкровище. Преди години в нея живеел медникар, чиято жена наредила на чирака да подреди различните инструменти и най-вече да почисти големия котел в задната част на къщата. Когато привечер момчето свършило другата работа и се готвело да се заеме с големия котел, го видяло изпълнен догоре с блестящи златни късове. Радостно и уплашено, то измъкнало няколко къса, хукнало към господарката и й разказало какво се е случило. Тя се втурнала след него, ала едва двамата били прекрачили прага към задната част, когато дочули внезапно шум, трясък и звън; вътре видели големия котел да се намества в стария си жлеб и да застива там. А когато се приближили, той отново бил празен и златото било потънало някъде.