Братя Грим
Господнята стъпка

На една скала в Алб край Хойберг, в една приятна, пресечена от Ремс долина се намират развалините на замъка Розенщайн и доскоро върху камъка личала следата от красив човешки крак, която обаче правителството наредило да бъде взривена, понеже с нея били свързани всякакви суеверия. Насреща на Шойлберг има сходна следа от стъпка, обърната навътре, докато тази на Розенщайн била обърната навън. Насреща в гората се намира параклисът на чудодейната Мария от Байсванг. Вляво е пропастта, наречена Дяволският пролом, от която при продължителен дъжд изтича мътна вода; а зад замъка има куха скала, наречена Хамбарът.

В прадревни времена изкусителят показал на Христа тъкмо от този хълм прекрасната околност, долината на Ремс, Лайн, Елбанген, Рехберг, Щауфен и му предложил всичко това, ако коленичи пред него. Но щом Господ Христос му заповядал да се махне, Сатаната се спуснал надолу по хълма. Той бил прокълнат да остане хиляда години окован във вериги в Дяволския пролом, а мътната вода, която изтича оттам, са сълзите на дявола. Христос на свой ред стъпил здраво на планината и там, където го сторил, се отпечатали следите му.

Много време по-късно господарите на Розенщайн построили на това място замък и живеели в него като разбойници, криейки плячката си в Хамбара. Веднъж дяволът им подшушнал да нападнат горския параклис. Ала тъкмо се били завърнали у дома си с църковното имущество, надигнала се невероятна буря и разбойническото гнездо рухнало. Тогава бил дочут силният хохот на дявола.