Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Teufelsloch zu Goslar, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

В стената на църквата в Гослар се вижда процеп, за който се разказва следното: Веднъж епископът на Хилдесхайм и абатът на Фулда спорели здраво за престиж, като всеки искал да седи в църквата до императора, и епископът успял да си завоюва почетното място в първия ден на Рождество. Тогава абатът тайно поръчал въоръжени мъже в църквата, които призори със сила трябвало да наложат правата му. Епископът обаче научил за това и наел също въоръжени мъже в църквата. През въпросния ден те възобновили спора си с думи, сетне на дело, рицарите излезли напред и се вкопчили в битка; църквата заприличала на бойно поле и кръвта потекла обилно по Божията нива. Крамолата продължила три дена и по време на битката дяволът пробил дупка в стената и се показал на сражаващите се. Той разпалвал яростта им и отнасял душите на падналите герои. Дяволът останал, докато битката продължавала, а сетне изчезнал, понеже нямало повече какво да дири там. След това се опитвали да зазидат дупката в църквата, и това им се удавало до последния камък; но като го поставели, всичко отново рухвало и дупката зейвала отново. Напразно я заклевали и я ръсели със светена вода, накрая се обърнали към херцога на Брауншвайг и го помолили да прати своите зидари. Те вградили една черна котка и като положили последния камък, изрекли следните думи: „Ако не искаш да стоиш в името Божие, стой в името дяволово!“ Това подействало и дяволът се държал спокойно, само дето следната нощ в стената се появила цепнатина, която може да бъде видяна и днес.

Според Август Лерххаймер[38]: Под въздействието на магия епископът и абатът спорили кой има правото да седи до архиепископа на Майнц. След като крамолата стихнала, по време на месата изпели: „Ти създаде този славен ден.“ Тогава дяволът се явил под купола и запял с груб силен глас: „Аз направих този ден размирен.“[39]

Бележки

[38] Псевдоним на Херман Вилкен (1522–1603), немски хуманист, математик и писател, автор на съчинение срещи преследването на вещици.

[39] В текста на латински: Hunc diem gloriosum fecisti. — Hunc diem belicosum ego feci.

Край