Братя Грим
Ковачът Гринкен ^[0]

В Детерберг, на три часа път от Мюнстер, в стари времена живеел див мъж, наречен Гринкен Ковача, който обитавал една дълбока дупка в земята, обрасла днес с трева и храсти; тя още може да бъде видяна на същото място. В тази дупка се намирала неговата ковачница и той правел толкова здрави неща, които траели вечно, а ключалките му никой не можел да отвори без ключ. Говори се, че ключалката на църковната порта в Нюрнберг също била от него; много крадци се опитвали, ала не съумявали да я разбият. Когато ставала сватба, селяните идвали при Гринкен и заемали скара, на която да пекат месото. Веднъж някакъв селянин дошъл пред дупката и рекъл: „Ковачо Гринкен, дай ми скара.“ „Няма да получиш такава, ако не ми дадеш от печеното.“ „Няма да ти дам, дръж си скарата.“ Тогава Гринкен се разлютил и извикал: „Ще видиш, че ще си взема от печеното.“ Селянинът се спуснал от планината към дома си, където в конюшнята видял да лежи най-добрият му кон, а единият му крак бил отрязан и това било печеното за Гринкен Ковача.