Братя Грим
Блуменщайн

Когато в Блуменщайн край Ротенбург в Хесен все още живели рицари, една млада и храбра селянка от съседното село Хьонебах се обзаложила, че ще излезе в полунощ, на лунна светлина, ще отиде в страшния замък и ще донесе една керемида от него. Тя предприела рискованото начинание, взела доказателството и тъкмо се канела да се връща, когато дочула тропот от копита в нощта. Скочила бързо под подвижния мост и едва била застанала под него, когато се приближил някакъв рицар, който държал красива девица пред себе си, която бил отвлякъл и чиито прекрасни одежди бил надиплил зад себе си. Докато преминавал моста, един вързоп паднал, селянката го вдигнала и побързала да се махне с него оттам. Тя едва била изкачила половината на Шпис, хълм между Хьонебах и Блуменщайн, когато дочула, че рицарят отново прекосява подвижния мост и вероятно се кани да потърси загубения вързоп. Не й оставало нищо друго, освен да се махне от пътя и да се скрие в гъстата гора, докато онзи отмине. Така тя съхранила плячката си и успяла да отнесе доказателството у дома си.

Нещо подобно разказват други за други места, с това допълнение: Селянката видяла как рицарят убива девойката. Тя пуснала, без рицарят да забележи, вързопа на земята и селянката го вдигнала. Когато го отворила, открила в него прекрасни дрехи и всякакви накити, но премълчала за откритието си и поради твърде силния си уплах предпочитала да повтаря, че на въпросното място не е имало нищо. С времето измъквала една по една някаква дрешка, за която казвала, че сама си я е направила, докато накрая се появила на танци с всички великолепни одежди. Там присъствал и един чужденец, който се втренчил в нея, двамата танцували и той пожелал да я придружи до дома й. По пътя към селото на момичето той внезапно измъкнал нож и искал да я прободе, ала тя се развикала за помощ и мъжът бил заловен. Това бил онзи убиец.