Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Blumenstein, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Когато в Блуменщайн край Ротенбург в Хесен все още живели рицари, една млада и храбра селянка от съседното село Хьонебах се обзаложила, че ще излезе в полунощ, на лунна светлина, ще отиде в страшния замък и ще донесе една керемида от него. Тя предприела рискованото начинание, взела доказателството и тъкмо се канела да се връща, когато дочула тропот от копита в нощта. Скочила бързо под подвижния мост и едва била застанала под него, когато се приближил някакъв рицар, който държал красива девица пред себе си, която бил отвлякъл и чиито прекрасни одежди бил надиплил зад себе си. Докато преминавал моста, един вързоп паднал, селянката го вдигнала и побързала да се махне с него оттам. Тя едва била изкачила половината на Шпис, хълм между Хьонебах и Блуменщайн, когато дочула, че рицарят отново прекосява подвижния мост и вероятно се кани да потърси загубения вързоп. Не й оставало нищо друго, освен да се махне от пътя и да се скрие в гъстата гора, докато онзи отмине. Така тя съхранила плячката си и успяла да отнесе доказателството у дома си.

Нещо подобно разказват други за други места, с това допълнение: Селянката видяла как рицарят убива девойката. Тя пуснала, без рицарят да забележи, вързопа на земята и селянката го вдигнала. Когато го отворила, открила в него прекрасни дрехи и всякакви накити, но премълчала за откритието си и поради твърде силния си уплах предпочитала да повтаря, че на въпросното място не е имало нищо. С времето измъквала една по една някаква дрешка, за която казвала, че сама си я е направила, докато накрая се появила на танци с всички великолепни одежди. Там присъствал и един чужденец, който се втренчил в нея, двамата танцували и той пожелал да я придружи до дома й. По пътя към селото на момичето той внезапно измъкнал нож и искал да я прободе, ала тя се развикала за помощ и мъжът бил заловен. Това бил онзи убиец.

Край