Братя Грим
Девицата Ели

Преди сто или повече години в Мюнстерския метох Фрекенхорст живеела една игуменка, много благочестива жена; при нея служела някаква домакиня, наричана Девицата Ели, която била злобна и стисната, та като идвали бедни люде да молят за подаяние, ги прогонвала с камшик, а малкото звънче пред вратата привързвала, за да не могат те да позвънят. Най-сетне Девицата Ели заболяла от смъртоносна болест, повикали свещеника да я подготви за смъртта и като прекосявал той овощната градина на игуменката, забелязал Девицата Ели седнала на едно ябълково дърво, а върху зелената й шапчица имало бели пера; като влязъл обаче в дома, тя лежала в леглото и била сърдита и безбожна както винаги, не искала и да чуе нищо за поправянето си, ами се обърнала към стената, когато свещеникът я заговорил, и така си отишла. Щом склопила очи, камбаната се пръснала, а скоро след това тази жена започнала да броди като призрак из абатството. Когато веднъж прислужничките седели в кухнята и кълцали боб, тя се намъкнала със свистене помежду им, точно както правела и приживе, и извикала: „Гледайте да не се порежете, гледайте да не се порежете!“ А като тръгнели да доят кравите, Девицата Ели заставала на пътеката и не искала да ги пусне, но щом те кажели: „В името Божие, махай се“, тя се отдръпвала, ала подтичвала зад тях, показвала им една хубава торта и повтаряла: „Торта, торта!“ Тъй като те отказвали да я вземат, онази хвърляла тортата с дяволски кикот на земята и тя се оказвала кравешко лайно. Слугите също я забелязвали, когато сечели дърва; тя прелитала от един клон в гората на друг. Нощем трополяла из къщата, хвърляла тенджери и посуда и смущавала съня на людете. Най-сетне се явила и на самата игуменка по пътя за Варендорф, задържала конете и искала да се качи в талигата, ала игуменката й рекла: „Нямам работа с теб; ако си сторила нещо лошо, това не е станало по моя воля.“ Девицата Ели не искала обаче да се махне. Тогава игуменката хвърлила една ръкавица и й наредила да я вдигне, а когато онази се навела, игуменката побутнала кочияша и му казала: „Карай колкото бързо можеш, дори и конете да умрат от изтощение.“ Кочияшът подкарал талигата и те стигнали щастливо във Варендорф. Тази шумотевица най-сетне омръзнала на игуменката и тя призовала всички духовници от околността да прогонят Девицата Ели. Духовниците се събрали пред олтара на нашия Господ, започнали да заричат призрака, ала той не се появявал, само някакъв глас се провикнал: „Ритайте, ритайте!“ Тогава духовенството рекло: „Някой трябва да се е скрил в църквата и да подслушва“, потърсили и намерили едно малко момче, което от любопитство се било скрило ветре. Щом го прогонили, Девицата Ели се появила и била заточена в Даверт. Даверт е една гора край Мюнстер, в която бродят духове и където биват пращани всички призраци. Според сказанието Девицата Ели се пронася веднъж годишно през абатството Фрекенхорст с ужасяващо свистене, разбива няколко прозореца или върши нещо подобно, а на всяка четвърта сватба се доближава на разстояние едно петльово кукуригане.