Братя Грим
Нощта на свети Андрей

Людете вярват, че в нощта на свети Андрей, в нощта на свети Тома, на Бъдни вечер и в новогодишната нощ момичето може да покани и види бъдещия си любим. То трябва да приготви маса за двама, на която обаче не бива да има вилици. Онова, което любовникът остави след като си тръгне, трябва да бъде прибрано, той ще дойде при онази, която го притежава, и силно ще я обикне. Това нещо обаче не бива да му се мярка отново, понеже той ще си припомни страданията, причинени му във въпросната нощ от някаква свръхчовешка сила, и ще си даде сметка за магията, от което ще произлезе голямо нещастие.

Едно красиво момиче в Австрия пожелало веднъж в полунощ, прибягвайки до необходимите обичаи, да види любимия си, при което се появил някакъв обущар с кинжал, който го хвърлил и бързо отново изчезнал. Тя вдигнала хвърления към нея кинжал и го заключила в една ракла. Не след дълго обущарят дошъл и се обвързал с нея. Няколко години след сватбата една неделя след вечерня жената отишла да потърси в раклата нещо, което й трябвало за утрешната работа. Когато отваря раклата, мъжът й се приближава и иска да надникне вътре; тя се опитва да го задържи, той обаче я отблъсква със сила, поглежда в раклата и вижда загубения си кинжал. Тутакси го грабва и иска накратко да му се обясни как така жена му го е получила, тъй като по някое време той го загубил. Съкрушена и изплашена, тя не се сеща за никакво оправдание, ами свободно признава, че това е онзи същият кинжал, който той й оставил през нощта, когато тя искала да го види. Тогава мъжът изпаднал в ярост, започнал да ругае страховито, като викал: „Мръснице, значи ти си била развратницата, която в онази нощ така нечовешки ме изплаши!“, и забил кинжала право в сърцето й.

Това сказание се разпространява на различни места от други люде. Устно: За един ловец, който оставя ловджийския си нож; в брачната нощ жената го праща да донесе от сандъка постелки, без да помисли, че там лежи магическият уред, който онзи намира и с който я убива.