Братя Грим
Йохан от Пасау

Доктор Мартин Лутер разказва: Един благородник имал красива млада жена, която умряла и била погребана. Скоро след това, докато господарят и слугата спели през нощта в една стая, дошла мъртвата жена и се надвесила над леглото на господаря, все едно му говорела нещо. Когато слугата забелязал, че същото се случило в две поредни нощи, той попитал юнкера какво значи това, дето всяка нощ пред леглото му се явява женска фигура в бяла рокля, а онзи рекъл, че спи през цялата нощ и нищо не е видял. Но щом отново настъпило нощното време, юнкерът зачакал буден в леглото си, жената отново се приближила и той я попитал коя е и какво иска. Тя рекла, че е съпругата му. А той възразил: „Но ти умря и беше погребана!“ На което тя отвърнала: „Да, аз трябваше да умра заради ругателствата ти и заради прегрешението ти, но ако ме искаш, аз отново ще бъда твоя съпруга.“ Той възкликнал: „Стига само да можеше!“ Тя обаче го предупредила и поставила като условие да не ругае, както имал обичая да прави, в противен случай тя скоро пак ще умре; мъжът й го обещал, мъртвата жена останала при него, управлявала дома, спяла до него, хранела се и пила с него и раждала деца.

Един път благородникът се случило да има гости, след вечерната гощавка жената трябвало да донесе за десерт меденки от един шкаф и се забавила навън. Мъжът се ядосал и изрекъл обичайната си ругатня, при което жената изчезнала и с нея било свършено. Тъй като не се връщала, гостите излезли от стаята, за да видят къде се бави. Видели само роклята, която тя носела, ръкавите наполовина в шкафа, наполовина навън, както се била навела към шкафа, а самата жена била изчезнала и оттогава никой повече не я видял.