Братя Грим
Селянинът и неговият коболд

На един селянин му дошло до гуша от коболда, защото той бършел всякакви пакости; но каквото и да предприемал, не успявал да се отърве от него. Най-сетне му хрумнало да подпали плевнята, в която обитавал коболдът, и да го изгори. Затова изнесъл цялата си слама и след последната количка запалил плевнята, в която бил запрял духа. Когато всичко потънало в ярки пламъци, селянинът се огледал наоколо и — виж ти! — коболдът седял върху количката и повтарял: „Време беше да излезем! Време беше да излезем!“ Та той бил принуден да промени мнението си и да задържи коболда.