Братя Грим
Езерото Мумел

В Шварцвалд, недалеч от Баден, има неизучено езеро, разположено на висок хълм. Ако човек завърже в кърпа и потопи в него нечетен брой грахови зърна, камъчета или нещо подобно, броят им става четен, а ако потопи четен брой, превръща се в нечетен. Ако някой хвърли един или повече камъни в него, дори най-ведрото небе се смрачава и се развихря буря с градушки и ураганни ветрове. Водните човечета изнасят по-късно всички хвърлени камъни на брега.

Когато веднъж неколцина пастири пасели добитъка си край езерото, отвътре излязъл кафяв бик и се присъединил към останалите, а скоро след това се появило и някакво човече, което искало да го върне обратно, а тъй като той не се подчинявал, то го навиквало дотогава, докато той тръгнал с него.

През зимата един селянин преминал безопасно през здраво замръзналото езеро с воловете си и няколко дървени трупи, тичащото след него кученце обаче потънало, след като ледът под него се пропукал.

Един стрелец, който минавал оттам, видял седнало горско човече, играещо си с голям брой монети, насипани в скута му; когато се прицелил в него, то се потопило във водите и след малко извикало, че ако го е бил помолил, то лесно щяло да го направи богат, ала сега и той, и наследниците ще останат бедни.

Един път едно човече дошло късно вечерта в двора на един селянин с молба да го приюти за през нощта. Селянинът, у когото леглата не достигали, му предложил пейката в стаята или купата сено, но то измолило да спи в топилнята за гръстите. „От мен да мине, отвърнал селянинът, ако ти е угодно, легни си даже в езерото или кладенеца.“ Като получило това позволение, човечето тутакси се мушнало сред потопените във водата гръсти, все едно били сено, в което да се топли. На сутринта излязло оттам с подгънали дрехи и когато селянинът изразил учудването си от този странен гост, то отговорило, че наистина в следващите сто години едва ли е възможно някой подобен на него да пренощува тук. И то се впуснало в предълъг разговор със селянина, докато накрая му доверило, че е водно човече, което е загубило съпругата си и сега иска да я подири в езерото Мумел, а сетне помолило селянина да му покаже пътя натам. Попътно човечето му разказало още много чудновати неща, как вече е търсило жена си в много езера, ала не я е намерило, както и какво представляват въпросните езера. Когато достигнали езерото Мумел, то се гмурнало, но преди това помолило селянина да остане, докато то се върне или му даде някакъв знак. След като онзи престоял няколко часа край езерото насред водата изплувала тоягата на човечето, заедно с няколко пръски кръв, а една обувка подскочила високо във въздуха, така щото селянинът проумял, че това именно е уговореният знак.

Един от херцозите на Вюртемберг наредил да построят сал и да влязат с него в езерото, за да измерят дълбочината му. Когато обаче отпуснали измервателното въже до деветия възел и все още не достигали дъното, салът, противно на природата на дървото, започнал да потъва, така че те се отказали от начинанието си и трябвало да се погрижат за собственото си спасение. Парчета от сала все още могат да бъдат видени на брега.