Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der wilde Jäger jagt die Moosleute, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

По тъмните места на полята или горите, а също и в дупките под земята живеят мъжлета и женички, лежат върху зеления мъх и сами са обвити изцяло в зелен мъх. Това е така добре известно, че занаятчии и дърводелци ги изобразяват и предлагат за продан. Тези мъхести люде преследва обаче най-вече дивият ловец, който често броди във въпросната област, така че местните жители много пъти могат да бъдат чути да казват: „Е, дивият ловец пак ловуваше тази нощ и пак вдигаше шум.“

Веднъж някакъв селянин от Арнчгеройте, близо до Заалфелд, се отправил към планината за дърва; тогава дивият ловец ловувал невидим, ала така, че онзи чувал звука на рога му и кучешки лай. На селянина мигновено му хрумнало да помогне и започнал да вика, както това правят ловците, като същевременно свършил работата си и сетне си тръгнал за вкъщи. Рано на следната утрин, когато рекъл да отиде до конюшнята си, пред вратата била окачена четвърт от зелена мъхеста женичка, нещо като дял или награда за лова. Ужасен, селянинът се втурнал към Вирбах, отишъл при благородника от Вацдорф и му разказал случилото си, а онзи го посъветвал за негово добро да не се докосва до месото, ами да го остави да виси, защото в противен случай ловецът ще продължи да го тормози. Селянинът постъпил така и дивечът изчезнал така незабелязано, както се бил появил; и никой повече не обезпокоил човека.

Край