Братя Грим
Джуджетата от Озенберг

Когато през 1653 година Винкелман пътувал от нашата област Хесен към Олденбург и като стигнал до Озенберг, нощта го заварила в селото Бюмерщет, един стогодишен гостилничар му разказал, че по времето на дядо му къщата разполагала с богати провизии, ала сега нещата стоят зле. Когато дядото варял бирата, дошли земни човечета от Озенберг, източили още топлата бира от качето и платили с една пара, непозната, ала от добро сребро. Веднъж по време на летните жеги едно престаряло човече поискало бира, от жажда погълнало много и тутакси заспало. Като се събудило и видяло, че е станало късно, малкото старо човече започнало горчиво да плаче: „Сега дядо ще ме набие, задето толкова дълго съм бил навън.“ Хукнало угрижено, като забравило да вземе чашата си, след което не се появило никога повече. Бащата на кръчмаря запазил бирената чаша, той самият я дал като чеиз на дъщеря си и докато чашата била в къщата, гостилницата разполагала с достатъчно провизии. Наскоро обаче чашата се счупила, а с нея като че се пречупила и удачата и всичко тръгнало наопаки.