Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Graf von Hoia, 1816 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Цочо Бояджиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2020 г.)
Издание:
Автор: Братя Грим
Заглавие: Немски сказания
Преводач: Цочо Бояджиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: сборник
Националност: немска
Печатница: Лито Балкан
Редактор: Георги Каприев
Художник: Капка Канева
Коректор: Пенка Трифонова
ISBN: 978-954-9757-34-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736
История
- — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)
Една нощ на графа от Хоя се явило малко човече и както разказва графът, му рекло да не се плаши, защото искало само да му каже две думи и да го помоли да не му отказва. Графът отвърнал, че ако за него и за хората му това не е прекалено тежко, с удоволствие ще го направи. Тогава човечето казало: „Другата нощ в дома ти ще дойдат и ще се настанят някакви същества, на които ти трябва да отстъпиш за известно време кухнята и залата, а и да наредиш на слугите си да си легнат и никой от тях да не гледа какво ще правят онези, изобщо никой не бива да знае за това, освен ти самият. За всичко ще ти се отблагодарят, ти и родът ти ще преуспеете, нито ти, нито твоите люде ще претърпят дори най-малкото страдание.“ Графът се съгласил. През следващата нощ в къщата се появило, подобно на военна колона, цяло шествие от дребни човеци, като каквито биват описвани джуджетата рудничари. Започнали да готвят, режат и сервират, и преди още да се огледаш, била приготвена обилна вечеря. Призори, когато се канели да си тръгват, малкото човече отново се приближило до графа и заедно с благодарностите си му поднесъл меч, саламандрова кожа и златен пръстен с инкрустиран червен лъв, като пояснило, че той и наследниците му трябва да пазят тези три неща и че докато те са заедно, в графството ще се съхранят единството и благосъстоянието; а разделят ли се, това ще е знак, че нищо добро не го чака; и още, че винаги когато червеният лъв загуби цвета си, някой от рода ще умре.
Във времената обаче, когато граф Йобст и братята му били все още непълнолетни и страната управлявал Франц от Хале, мечът и саламандровата кожа им били отнети, докато пръстенът останал до края на господстващия род. Къде е попаднал след това, никой не знае.