Братя Грим
Джуджета заемат хляб

Хедлер, свещеникът на Зелбитц и Марлсройт, разказал през 1684 следното: В гората между двете споменати места има овраг, наричан от всички Дупката на джуджетата, понеже от повече от сто години там под земята живеели джуджета, на които някои от жителите на Наила доставяли необходимата храна.

Алберт Щефел, седемдесетгодишен, който умрял през 1680 година, и Ханс Коман, шестдесет и тригодишен, който пък умрял през 1679 година, двама почтени и заслужаващи доверие мъже, често разказвали, че дядото на Коман веднъж орял разположената си близо до въпросната дупка нива, а жена му му донесла на полето прясно изпечен хляб за закуска и го оставила, завит в месал, на синора. Не след дълго се приближила дребна женичка и заговорила орача за хляба му: нейният хляб бил все още във фурната, но гладните й деца не можели да го чакат, та тя на обяд ще му върне от своя. Дядото склонил, по пладне тя се върнала, простряла много бял месал и положила върху него още топъл самун, благодарила му многократно и го помолила да изяде хляба, без да се свени, а месала тя после иска да вземе. Така и станало, след което тя му рекла, че сега са отворени толкова много ковачници, че те, обезпокоени от тях, са принудени да си тръгнат и да оставят милите тям места. Тя укорила това, дето людете много се кълнат и проклинат, а и не почитат неделята, като селяните преди да отидат на църква минават да нагледат полята си, което е много греховно.

Неотдавна в една неделя няколко ратаи се спуснали със запалени факли в дупката, вътре намерили пропаднал много нисък проход, а накрая стигнали до обширен, изкусно издълбан в скалите четириъгълен дворец, надхвърлящ човешкия ръст и в четирите ъгъла с по една малка куличка. Обзел ги страх и те излезли, без да разгледат стаичките.