Братя Грим
Фридрих Барбароса в Кифхойзер

За този император има много сказания. Той уж не бил умрял, ами ще живее до деня на Страшния съд, а и след него на трона не се е изкачвал никакъв истински император. Дотогава той е скрит в планината Кифхаузен, а като излезе, ще окачи щита си на едно изсъхнало дърво, от което дървото ще се разлисти и ще настъпят по-добри времена. Понякога той говори с людете, които идват в планината, понякога само им се показва. Обикновено седи на пейка пред кръгла каменна маса, подпрял главата си с ръка, и спи, като главата му постоянно пада и той премигва с очи. Брадата му е прорасла много дълга, според някои през каменната маса, според други се е увила около масата, така че за да се изправи, трябва да обиколи масата три пъти, а досега го е сторил само два пъти.

Един селянин, който през 1669 година тръгнал от селото Реблинген Корн за Нордхаузен, бил отведен в планината от едно дребно човече, там трябвало да изсипе зърното си, а в замяна чувалите му били напълнени със злато. Този човек видял императора да седи, само че напълно неподвижно.

Джуджето въвело навътре и един овчар, който свирел някаква мелодия и тя се понравила на императора. Той стоял там и попитал: „Летят ли все още гарваните около планината?“ И когато овчарят дал утвърдителен отговор, извикал: „Значи ще трябва да спя още сто години!“