Братя Грим
Играчката на великаните

В Елзас, в крепостта Нидек, издигната на висок хълм близо до един водопад, преди години рицарите били огромни великани. Веднъж дъщерята на едного от тях се спуснала в долината, за да види как стоят нещата там, и стигнала недалеч от Хаслах до една разположена непосредствено пред леса нива, току-що засята от селяните. Спряла се удивена и се вгледала в ралото, конете и хората, които били нещо ново за нея. „Хей, рекла тя и се приближила, ще взема тези неща.“ Коленичила на земята, разстлала престилката си, прокарала ръка през полето, събрала всичко и го поставила в нея. И тогава доволна се отправила към къщи, скачайки по скалите нагоре; там, където хълмът бил толкова стръмен, че човек с усилие трябва да се катери, тя правела само една крачка и била горе.

Рицарят тъкмо бил седнал на масата, когато тя влязла. „Е, дете, рекъл й той, какво толкова носиш, та очите ти блестят от радост?“ Тя бързо разгърнала престилката и той надникнал в нея. „Какъв е този дребосък?“ „О, татко, това е чудесна играчка! Никога през живота си не съм имала нищо чак толкова хубаво.“ След което измъкнала и поставила на масата едни след други плуга, селяните и техните коне; подскачала наоколо, гледала ги, смеела се и пляскала с ръце, както правят малките деца. Бащата обаче казал: „Дете, това не е играчка и ти не си постъпила добре. Върни се веднага и ги отнеси обратно в долината!“ Момичето се разплакало, ала това не помогнало. „За мен селянинът не е играчка — казал рицарят напълно сериозно. — Няма да търпя да мърмориш. Събери всичко и го отнеси на същото място, откъдето си го взела. Ако селянинът не обработва нивата, ние, великаните, няма да имаме от какво да живеем на скалното си гнездо.“