Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Bergmönch im Harz, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2020 г.)

Издание:

Автор: Братя Грим

Заглавие: Немски сказания

Преводач: Цочо Бояджиев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: Алтера Делта Ентъртейнмент ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: сборник

Националност: немска

Печатница: Лито Балкан

Редактор: Георги Каприев

Художник: Капка Канева

Коректор: Пенка Трифонова

ISBN: 978-954-9757-34-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11736

История

  1. — Добавяне (отделяне като самостоятелно произведение)

Двама рудничари работели винаги заедно. Веднъж, като тръгнали на работа и стигнали до мястото, те забелязали, че нямат достатъчно масло в лампата си за една смяна. „Какво да правим сега? — запитали се един друг. — Ако маслото ни се свърши, така че да трябва да се измъкваме по тъмно, това няма да е добре, защото шахтата ще е вече опасна. Ако пък тръгнем сега да носим масло от къщи, надзирателят ще ни накаже, и то с удоволствие, защото ни е хвърлил око.“ Както стояли умислени, далеч в тунела забелязали светлинка, която се приближавала към тях. Първоначално се зарадвали, ала когато наближила, се ужасили, защото в тунела към тях вървял приведен някакъв чудовищен мъж с великански ръст. На главата си имал капюшон, а и изобщо бил облечен като монах, ала в ръката си носел огромен миньорски фенер. Когато достигнал до двамата застинали от страх мъже, той се изправил и казал: „Не бойте се, не искам да ви сторя никакво зло, ами по-скоро добро.“ След което взел техния фенер и пресипал масло от своята лампа. След което грабнал копача и за един час изработил повече, отколкото те биха изработили за цяла седмица прилежен труд. След което рекъл: „Не казвайте никому, че сте ме видели“, ударил с юмрук лявата стена, тя се разтворила и рудничарите съзрели дълъг тунел, проблясващ в злато и сребро. И тъй като неочакваното сияние заслепило очите им, те се обърнали, а когато отново погледнали натам, всичко било изчезнало. Ако били запречили копача или някой друг свой инструмент, тунелът щял да остане отворен и те да се сдобият с голямо богатство и почести; но щом отвърнали поглед, всичко изчезнало. Във фенера им обаче останало маслото на духа от рудника, което никога не намалявало и това все пак им било от полза. Но след години, когато една неделя пирували и се веселили с добри приятели в кръчмата, разказали цялата история и когато тръгнали на работа в понеделник сутринта, в лампата нямало никакво масло, така че и те като всички останали трябвало всеки път да я пълнят отново.

Край