Лайза Дейвидсън, Елизабет Ейър
Пътеводител Париж (48)

Лувърът

Обновителният проект „Големият Лувър“, който Франсоа Митеран започва през 1981 г., изцяло преобразява музея. Първата стъпка е стъклената пирамида на И. М. Пей, която осигурява пространство, светлина и толкова необходимия главен вход; при следващите етапи са обновени колекциите и изложбените площи.

Лувърът

Карта 9

Главен вход: пирамидата на Лувъра,

Наполеонов двор.

Други входове: галерия „Карусел“

Лъвската порта

тел. 01 40 20 50 50

Отв. 9 — 18 ч.

Затв. — вт.

Работи до късно в ср. и пет.

Залите са затворени на ротационен

принцип (проверете предварително)

цена билет €€ — €€€

Вход свободен — първата неделя на всеки месец

и за деца под 18 г. Обиколка с екскурзовод: €€

Аудио обиколка: €€

За да не чакате дълго на опашка,

можете да купите билети предварително

(тел. 08 92 68 46 94 или на уебстраницата)

или на 500 каси във Франция

(ФНАК „Върджин Мегастор“ и т.н.)

Метро: Palais-Royal, Musee du Louvre

www.louvre.fr

Лувърът е издигнат през 1190 г., когато крал Филип-Огюст разпорежда да бъде изградена огромна крепост в западната част на Париж със стена и кули, след което заминава на кръстоносен поход. През XIV в. Шарл V възлага на Реймон дю Тампъл да преобразува средновековната крепостна кула в кралска резиденция.

Лувърът е разширен благодарение на двама смели ренесансови владетели — Франсоа I, който нарежда средновековната кула да бъде съборена, и Анри IV, по чието искане е съградена огромната галерия край Сена и по този начин Лувърът е свързан с двореца „Тюйлери“, започнат през 1564 г. по времето на Катерина Медичи (която смята Лувъра за влажен и неизискан). По онова време Лувърът се състои от няколко сгради, разпрострени на ок. 400 м край Сена — дълъг пасаж, свързващ градския дворец с крайградската резиденция. (Тогава Тюйлери е бил отвъд крепостните стени на Париж.)

През 1608 г. Анри IV отваря двореца за художници, на които предоставя помещения за ателиета и стаи, където да живеят. Когато през 1682 г. Луи XIV мести двореца във Версай, Лувърът е буквално превзет от скулптори, живописци и архитекти, които в средата на XVIII в. го оставят в окаяно състояние. Сред тях са Жан-Оноре Фрагонар, Жан Шарден, Франсоа Буше, Жан-Луи Давид и Гийом Кусту, който заедно с Антоан Коазво извайва прочутите „Коне на Марли“, днес изложени в прекрасния остъклен Двор „Марли“.

През 1793 г. в Лувъра е открит Централният художествен музей и това бележи повратна точка в историята му. Наполеон III осъществява мечтата на Анри IV да построи крилото „Ришельо“, което да съответства на галерията край водата от другата страна.

Така в сградата най-после е постигната архитектурна симетрия, но това не продължава дълго — през 1871 г. западната част на двореца „Тюйлери“ е изпепелена до основи от Комуната.

Лувърът и кралската колекция с произведения на изкуството оцеляват, а колекцията се обогатява от дарения и откупки. През XIX в. отделът за древно изкуство към музея бележи възход благодарение на финансираните от държавата археологически разкопки, при които в Египет и Близкия изток са открити много ценни артефакти. Според условията в едно оспорвано днес споразумение те са поделени между държавите, участвали в разкопките. Тази разновидност на плячкосването се оправдава с довода, че без външна намеса ценните произведения със сигурност са щели да бъдат унищожени.

През 1989 г. като нов вход на музея е открита спорната пирамида на И. М. Пей, която шокира мнозина, но въпреки това тя отговаря на важна необходимост — архитектите винаги са били изправени пред проблема как да обединят разностиловите елементи на двореца.

 

 

ПОДСКАЗАНО:

Внимавайте децата да не се уплашат, следвайки някоя от „тематичните пътеки, описани в секцията за занимания в уебсайта на Лувъра“.

Сбирките

Сбирките на Лувъра са разделени в седем отдела, изложени в три основни части: Сюли (Квадратния двор), Ришельо (в края на крилото край Сена) и Дьонон (крилото край Сена), до които се стига през главния вход под пирамидата.

Въпреки новата организация музеят може да ви изправи пред сериозно изпитание. Ако сте тук за първи път, вземете от главното фоайе някоя от безплатните карти или пътеводителя „Първо посещение в Лувъра и преди да започнете да разглеждате, си изберете няколко художествени произведения или периода (например «Богинята Нике от Самотраки» и «Мона Лиза»).“

Добре е да започнете от крилото „Сюли“ при основите на средновековната кула на Филип-Огюст — това е сърцето на Лувъра, децата го харесват и освен това води право в залите, посветени на Египет.

Древни произведения на изкуството

Египетските съкровища на Лувъра са изложени на мецанина, в Дьононовото крило (зали А-С) и в зали (1–30) на крилото „Сюли“. На мецанина, в Дьононовото крило (зали 1–3), и на приземния и първия етаж на същото крило и крилото „Сюли“ (зали А, В и 4–44) ще видите образци на древногръцкото, етруското и римското изкуство.

Египетски отдел

Дълги години колекцията от близо 55 000 експоната (от които са изложени към една десета), най-голямата след музея в Кайро, страда от недостиг на пространство. Наскоро обновеният и разширен отдел вече е достоен за шедьоврите, толкова многобройни, че уредниците са съставили две експозиции. Приземният етаж (зали 1–19) е подреден тематично, а горният (зали 20–30) — хронологично, от праисторически времена до нахлуването на римляните.

Първите няколко зали са посветени на бита в Древен Египет: писменост, риболов, земеделие, музика, игри, накити и погребални обреди. Следва внушителна зала (12) със седемметрови стълбове от розов гранит във формата на палми и папируси и огромни статуи на Рамзес II. Макар че във всички зали от египетската колекция има фризове, тук е изложен един от най-красивите — рисуван върху варовик релеф на Рамзес II сред боговете (1275 г. пр.н.е., XIX династия). Светът на мъртвите е представен от зрелищната Крипта на Озирис, онагледяваща египетските религиозни обреди. В една от последните зали на тази тематична експозиция са показани мумии на животни — от триметров крокодил до мъничък мумифициран скарабей.

Колекцията продължава на горния етаж, представена в хронологичен ред. Първият експонат е и сред най-старите — кама от слонова кост от времето преди династиите, намерена в Гебел ел-Арак. Богато украсеният обреден нож е изваян преди повече от пет хилядолетия. В следващите зали се проследява възходът на Първото царство — времето, когато са построени пирамидите, преклонението пред фараоните става все по-силно и се развива централизираната държава. В тази част от експозицията (зала 22) ще видите и пластиката „Седнал писар“, както и изключително нежната фигура от дърво „Безименна двойка“. Прочутият Амарнски период е представен от грамадна статуя на Ехнатон (зала 25), фараона революционер, който премахва наложения преди векове политически и религиозен строй, като въвежда преклонението само пред един бог — бога на Слънцето. Макар че царува само 16 години и столицата му Амарна е унищожена, влиянието му личи в по-реалистичното, експресивно изкуство на по-късните династии. Новото царство (1554–1075 г. пр.н.е.) е златен век за древноегипетското изкуство, особено при царуването на Тутмос, Аменхотеп и Рамзес, както личи и от барелефа върху варовик с изображение на Сети I и на богинята Хатор.

Гръко-римската епоха започва през 332 г. пр.н.е. със завоеванията на Александър Велики, който слага край на египетското господство, продължило над три хилядолетия. В последната зала е изложен един от шедьоврите на египетското изкуство — великолепен златен накит с изображението на троицата Озирис (бог на мъртвите), Изида (богиня на престола) и техния син Хор (бог във вид на сокол).

За да продължите хронологичната обиколка, посетете залите, посветени на Египет след завземането му от Рим (зала А) и на коптското изкуство (зали В и С) в мецанина при входа за Дьононовото крило.

Там са изложени няколко погребални статуи и мумии, както и изумителни погребални фаюмски портрети, толкова правдоподобни, че в началото са смятани за фалшификат. В отсрещния край на двора „Висконти“ е колекцията с коптско изкуство от първите векове на християнската епоха. Сред съкровищата на Лувъра, обгърнати с най-голяма тайнственост, са коптските тъкани от II в., включващи и Сабинянския шал с ярки цветове и сложен вътък. В залата, посветена на Бауит, ще видите възстановената Бауитска коптска църква (VI-VII в.), открита през 1900 г.; за нея днес се смята, че е само малка част от първоначалния манастир.

 

 

Етимологията на Лувъра

Никой не знае произходът на думата „Лувър“ — на латински Lupara. Според някои тя идва от думите за дом за прокажени, наблюдателница, саксонска крепост или глутница вълци (loups), каквито е имало в района.

 

Френският „баща“ на египтологията

За родоначалник на египтологията във Франция се смята Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832).Той изиграва ключова роля в разчитането на йероглифите върху Розетския камък и така разбулва загадките на египетския език. През 1826 г. е назначен за пръв уредник на египетския отдел към Лувъра.

 

 

ПОДСКАЗАНО:

На приземния етаж на Лувъра ще намерите останките на първоначалния кралски дворец, включително тъмницата, които датират от 1190 г. до XVI в.

Древногръцко изкуство

В тази част на музея властват красивите жени: „Венера Милоска“ и „Нике от Самотраки“. Първата вероятно е по-известна, но от втората направо ще ви спре дъхът. Тя се издига така, сякаш всеки момент ще полети от величественото стълбище и е изваяна от вятъра.

Колекцията на Лувъра обхваща предкласическа Гърция до последните години на Римската империя. В наскоро обновената зала за предкласическо изкуство на мецанина при Дьононовия вход са изложени няколко великолепни образци на геометричния период (650–480 г. пр.н.е.) и гръцката архаика (ок. 900 г. пр.н.е.). Особено интересни са великолепните цикладски пластики — насечените, почти абстрактни фигури на идоли приличат на съвременни скулптури. Сред важните произведения в развитието на скулптурата през гръцката архаика са „Девойка от Самос“ и „Жена от Оксер“, която се характеризира със силно стилизирана дреха.

Древните произведения на изкуството от класическия и елинистичния период са изложени на приземния етаж в крилото „Сюли“ (зали 7–17). През класическия период гръцките художници се прочуват все повече и са много търсени — от Персия до Рим.

Фигурите сякаш оживяват — например във фриза с панатенейското шествие, 447–446 г. пр.н.е. (зала 7) — тъй като формата, красотата и изразът на чувствата са майсторски предадени.

Елинистичният период започва със смъртта на Александър Велики и разпадането на огромната му империя. Докато по време на гръцката класика творците налагат определени канони и разработват въпросите на анатомията, техниката и композицията, през този период скулпторите експериментират, стремят се да уловят по-широк спектър от човешки преживявания и движения, включително детството, старостта, насилието и страха. „Нике от Самотраки“, която ознаменува морска победа, е несравним пример за майсторството в пресътворяването на движението.

Тя е създадена през 190 г. пр.н.е., но е открита едва през 1863 г. От друга страна, чувствеността, достойнството и изчистените линии на „Венера Милоска“ (зала 12) от ок. 100 г. пр.н.е. са отглас от представите в по-ранната класическа епоха.

Древногръцката колекция продължава на първия етаж, където са изложени работи от бронз и камък (зали 32–44). Сред изящните творби е съкровището от 109 сребърни и златни предмети, намерени в Боскореале край Помпей, както и гръцки керамични съдове, представени в наскоро откритата галерия „Кампана“. До нас не са достигнали образци на древногръцката живопис, но вазите — от погребалните урни в геометричен стил и амфорите от VIII в. пр.н.е. до шедьоврите от класиката, все пак дават представа за нея.

Златният век на древногръцкото грънчарство датира от средата на VI в. пр.н.е. до средата на V в. пр.н.е., когато се налага т.нар. „червенофигурна вазопис“ (изместила по-ранната чернофигурна вазопис). От кратера (съд за смесване на вино и вода), дело на Евфроний (510 г. пр.н.е.), личи колко изящен е бил рисунъкът по онова време и какво внимание се е отделяло на анатомичните детайли и изказа на чувствата.

 

 

Съкровищата през войните

През Първата и Втората световна война съкровищата на Лувъра са евакуирани — прибрани са в сандъци без надписи и са пренесени на безопасно място (много от произведенията отиват в Шамборския замък в долината на Лоара). По време на Втората световна война почти всички творби са напуснали Париж още преди 1 септември 1939 г.

Етруско изкуство

Има нещо интригуващо във ведрите усмихнати лица на етруските скулптури. И до днес цивилизацията на етруските остава загадка. Тя процъфтява в продължение на десет века, от ок. 1000 г. пр.н.е. до първите години на християнската епоха, и е най-изтънчената култура по земите на днешна Италия преди римското владичество. Градовете държави на етруските, 12–14 на брой, разположени на север от Рим, бележат подем благодарение на търговията и металодобива. Макар да се развиват по времето на древните гърци, етруските налагат свой неповторим художествен стил, който най-ярко личи в изработването на изящните накити и бронзовите огледала, украсени с гравирани или щамповани сцени.

„Саркофагът на семейство“ от оцветена теракота (Дьононово крило, зала 18) е друг от шедьоврите на Лувъра — равенството между съпруг и съпруга, намерило израз в тази скулптура, е сред най-необикновените черти на етруското общество, където жените се радват на независимост, непозната другаде в древността от времето на гръцката класика.

Древноримско изкуство

Въпреки че римските творци копират древногръцките скулптури, изкуството им не се свежда просто до разновидност на елинското изкуство. Империята обхваща различни държави и култури и в самия Рим работят немалко чужди художници. Те заимстват елементи от културата и на етруските, и на древните гърци и приспособяват стиловете така, че да отговарят на не толкова митичните им, а по-земни грижи и по-точно на възхвалата на държавата и на именитите родове.

В изкуството на древния Рим портретът придобива нови измерения — класическият идеал за абстрактна красота е заменен с по-реалистични и правдоподобни образи. Портретите са толкова разпространени, че главите обикновено се ваят отделно и после се добавят към стандартно тяло (например в статуята „Август“, зала 27).

Заможните римляни украсяват домовете си с пищни стенописи и мозайки. Мозайката в зала 31 от IV в. някога е красяла вила „Константин“ край Антиохия.

Живопис

Картините в Лувъра са разделени на четири части: френски произведения от XIV-XIX в., италианска живопис, северноевропейски и други европейски творби.

ПРЕЖИВЯВАНЕ: грабвайте четката!

Гостите на Париж често изпитват желание да правят като импресионистите — да сложат триножник на открито и да нарисуват минувачите, мостовете над Сена и прочутата перлено сива светлина на града. Ако се нуждаете от насоки, няколко специализирани школи предлагат курсове по рисуване на открито и закрито.

Художничката и учителка по рисуване Бриджит Исаеф (тел. 06 73 54 07 52, www.brigitte-isaeff-language-learning.blogspot.com, €€€€€) решава да събере две неща в едно — да преподава френски чрез уроци по живопис. След представяне и обсъждане на творбите на френски художници учениците рисуват свои картини и ги обсъждат по време на шест полудневни урока.

Atelier Alupi (ул. „Пернети“ 18, 75014, тел. 06 78 26 82 94, www.atelieralupi.com, €€€€€) предлага постоянни курсове по рисуване, но посетителите могат да присъстват на колкото занимания искат. За един ден или за седмица Парижката художествена работилница (Cityscape) извежда учениците на улиците, за да рисуват например градските пазари или мостовете на Сена.

Парижко-американската академия (www.parisamericanacademy.fr, €€€€€) предлага интензивна четириседмична лятна работилница по изящни изкуства с курсове в ателие и скициране в музеи, паркове, пазари и улици, за да могат учениците да копират известни творби на изкуството или да рисуват сцени от реалния живот. Включен е и бърз курс по френски.

Подходящо за опитни художници, които желаят място с атмосфера, където да рисуват живи модели и да се запознаят с други художници, е ателието на открито в Монпарнас — Academie de la Grande Chaumiere (ул. „Гран Шомие“ 14, 75006, тел. 01 43 26 13 72, www.grandechaumiere.fr). Някога там съвременниците на Модилиани и Гоген са седели на същите дървени столчета, които се използват и днес. Отидете със собствени материали (понеделник, вторник, четвъртък и петък 14–17 ч., сряда 19–22 ч., събота 13–17 ч. затв. — август €€€).

Туристите, които предпочитат да гледат Париж през обектив, могат да усъвършенстват фотографските си умения във Фотографския институт Speos Paris (ул. „Жул Валес“ 8, 75011, тел. 01 40 09 18 58, www.speos.fr, €€€€€), който предлага разнообразни летни работилници, подходящи за гости на града, с курсове по портретна, студийна и рекламна фотография и други.

Онези, които искат да научат повече за изкуството, но не желаят да рисуват, могат да изберат посещенията в музеи, организирани от Paris Art Studies (ул. „Жак Кьор“ 1, 75004, тел. 06 86 58 98 09, www.parisartstudies.com, €€€€€), или лекциите, изнасяни от собственика на художествената галерия Крие Бойкос.

Френска живопис

Френската живопис на първия етаж на Дьононовото крило и на втория на крилото „Сюли“ и крилото „Ришельо“ обхваща всички важни периоди — от Ранното средновековие и Ренесанса до средата на XIX в. (Картините от следващия период се намират в музея „Орсе“) Колекцията започва с най-ранната запазила се до днес творба на кавалетната живопис — „Портрет на Жан Добрия“ (ок. 1350).

Ренесансът навлиза във Франция благодарение на Шарл VIII и крал Франсоа I (Портрет на Франсоа I, от Жан Клуе, зала 7). Макар че Италия и Франция водят безкрайни битки, френските крале с готовност признават превъзходството на италианската култура и се завръщат в страната с нейно изкуство и италиански творци (напр. Леонардо да Винчи). През XVII в. френската живопис става по-реалистична, което особено личи от „Измамникът“ на Жорж дьо Латур в зала 28.

Зали 50–73 са посветени на първата половина на XIX в. В последните няколко помещения (63–73) ще видите пейзажи на Жан-Батист Коро, подготвил почвата за импресионистите.

Френската колекция не завършва с хронологична последователност — огромните картини, окачени в две съседни зали (75 и 77) в Дьононовото крило, първи етаж, представят сблъсъка между двете основни направления в живописта през XIX в. — неокласицизма и романтизма. Художниците водят ожесточен спор за достойнствата на двете течения — идеализираната, студена и рационална красота на неокласицизма (представен от Жак-Луи Давид, дворцов летописец от Наполеоново време, в „Клетвата на Хорациите“, 1784 г., и „Коронацията на Наполеон“, 1804 г.) и чувствата и индивидуализма на романтиците (блестящ пример, за които е Йожен Дьолакроа със „Смъртта на Сарданапал“, 1827 г.). Романтиците черпят сюжети от съвременни събития — Теодор Жерико предизвиква международен скандал, като използва истинско корабокрушение за „Салът на Медуза“ (зала 77) със съпътстващите го теми за предателството и канибализма.

Европейска живопис

Северноевропейската живопис е изложена в крилото „Ришельо“ и включва платна на нидерландския художник от XV в. Ян ван Ейк, който въвежда маслената живопис. В галерия „Медичи“ са представени внушително количество картини (близо 275 кв. м) на Петер Паул Рубенс, създадени по поръчка на Катерина Медичи за Люксембургския дворец. Ще видите и творби на Рембранд ван Рейн, включително красивата „Вирсавия“, и два шедьовъра на Ян Вермер: „Плетачката на дантели“ и „Астрономът“.

Италианската колекция (Дьононово крило, първи етаж, зали 1–11) започва с художниците Джовани Чимабуе и Джото, чието творчество оказва силно влияние върху развитието на ренесансовото изкуство. Тридесет години след „Богородица с Младенеца“ на Чимабуе Джото създава „Св. Франциск Асизки получава стигмати“, като включва в изображението повече реалистични фигури, както и наченки на права перспектива (разработена през 20-те години на XV в. от Филипо Брунелески). Сбирката продължава с представители на куатроченто: Паоло Учело, Андрея Мантеня и Доменико Гирландайо.

В Голямата галерия има няколко картини на Леонардо да Винчи, сред които „Богородица и Младенецът със Св. Ана“ и „Св. Йоан Кръстител“, които са не по-малко интересни от „Мона Лиза“ и пред които обикновено не се струпват много туристи. След основен ремонт най-после са отворени парадните зали (Salles des etats) — една от тях е изцяло посветена на „Мона Лиза“ и на величествената „Сватба в Кана“ на Веронезе, заобиколени от други шедьоври на италианското ренесансово изкуство.

 

ПОДСКАЗАНО:

Огладняхте ли след посещението? Луксозната бирария „Фюмоар“ с приятна атмосфера (ул. „Адмирал Колини“ 6) е само на няколко крачки.

Древноизточно изкуство

Колекцията обхваща експонати от Северна Африка до Индия и включва най-ранните познати цивилизации в света, от които водят началото си много технически открития и философски представи — превозните средства на колела, астрономичните модели, музикалните системи и зараждането на писмеността, да не говорим за сборника със закони (записани в Кодекса на Хамурапи в Хорсабадския двор, зала 3) — основа на древногръцката и римската правна система.

Обхванати са четири строго обособени области и епохи: Месопотамия, древен Иран, Леванта (представени са на приземния етаж в крилото „Ришельо“ и крилото „Сюли“, зали A-D и 1–21) и ислямското изкуство (на мецанина в крилото „Ришельо“, зали А и 1–11). Повечето експонати са от френски археологически разкопки през XIX в., при които са открити отдавна изчезнали дворци и градове, включително крилатите бикове (720 г. пр.н.е.) от двореца на асирийския цар Саргон II и крилатите стрелци с лъкове и величествените капители с глави на бикове (края на VI в. пр.н.е.) от двореца на Дарий в Суза.

Скулптура

Дори в мрачни зимни дни дворовете „Марли“ и „Пюже“, които са с остъклени тавани, предлагат отлична обстановка за скулптури на открито. Фигурите в двора „Марли“ са създадени за замъка на Луи XIV в Марли. По време на Френската революция „Конете на Марли“ са изнесени на площад „Конкорд“, но през 1984 г. са преместени в Лувъра и на първоначалното им място сега има копие.

Френската скулптура започва в залите около двора „Марли“ с творби от XII в. и продължава с образци от времето на романското и готическото изкуство — много от тях са от френски църкви. Сред най-старите произведения е погребалният кортеж в естествени размери от „Гробницата на Филип По“ от XV в. (зала 10) с шестима опечалени с качулки, които носят покойника.

В Дьононовото крило се помещава по-малка сбирка от скулптури от Италия, Германия, Нидерландия и Испания, включително двамата „Роби“ на Микеланджело и други прочути италиански творби от XVI-XVII в., сред които е „Психея оживява от целувката на Купидон“ на Антонио Канова.

Художествени предмети

Сбирката съдържа работи от Средновековието до XIX в. Много от ранните образци са от катедралата „Сен Дени“, въпреки че отделът се разраства благодарение на кралските и други дарения. Понятието „художествени предмети“ обхваща религиозни реликви, емайлирани предмети, гоблени, накити и мебели — „всекидневните“ вещи на аристокрацията. Всички художествени предмети се намират на първия етаж в крилото „Ришельо“ и крилото „Сюли“. След основен ремонт бляскавата Аполонова галерия също е отворена — по тавана можете да видите великолепни рисунки.

В отдела „Художествени предмети“ е изложено и едно от съкровищата на Лувъра — покоите на Наполеон III, които се посещават, след като Министерството на финансите се изнася на кея „Берси“ (отв. до 18 ч., за групи — до 15 ч.).

 

 

Екипът на Лувъра

Лувърът е поддържан от 1600 души — уредници, охрана, технически специалисти и други. Близо 60 уредници следят състоянието на 350 000 произведения на изкуството, от които са изложени едва 30 000.

Гравюри и рисунки

Уреждат се и временни изложби с експонати от тази колекция, разположена на първия етаж в Дьононовото крило (зали 8–10) и включваща ок. 120 000 предмета: ръкописи с цветни илюстрации, рисунки на Леонардо да Винчи, мароканския скицник на Дьолакроа и скици на Рембранд.

Под пирамидата се намира халкографският магазин, където се продават гравюри от оригинални медни плочи.