Жозе Родригеш душ Сантуш
Седмият печат (11)

IX

Александър Орлов изглеждаше в шок, когато плащаше сметката. Онова, което напълно го порази, не беше цената на обяда, както би могло да се очаква при подобни обстоятелства и при огромната сметка, която сервитьорът му поднесе на сребърен поднос, а мислите, разпалили въображението му. Хитлер? Хитлер е Звярът, пророкуван в Апокалипсиса? Тази мисъл го плашеше и в същото време не му даваше мира. Възможно ли е библейски текст от I век да съдържа число, чиято гематрия да отговаря на името на човека, извършил най-големия геноцид в историята?

Излязоха от ресторанта и поеха из парка до Кампо Пекено. Бяха благоустроили арената за корида и градинката околовръст изглеждаше приветлива и примамваща, спокойно място сред градската суматоха. Руснакът дълго крачи, забил поглед в земята, докато най-накрая наруши тишината.

— Сигурен ли сте, че на името на Хитлер отговаря числото шестстотин шестдесет и шест?

— Няма никакво съмнение, няколко пъти го пресметнах. Ако a е равно на сто, b — на сто и едно, и така нататък, гематрията на името на Хитлер дава тройна шестица.

— Господи, това е невероятно.

— Виждате ли? Хитлер е в ролята на Антихриста.

Орлов изхъмка.

— Но в крайна сметка, кой от двамата е Антихристът? Хитлер или Мохамед?

— Какво мислите?

— Мисля, че е Хитлер.

Томаш се разсмя.

— Има смисъл, нали? Човекът, предизвикал Втората световна война, човекът, отговорен за смъртта на милиони, човекът, планирал и осъществил холокоста.

— И който е нападнал Матушка Русь — побърза да добави Орлов. — Това не се забравя. Той е нахлул в Русия.

— Да, Хитлер е идеалният кандидат. Името му съдържа числото на Звяра и е олицетворение на злото.

— Несъмнено.

— Но не е така.

Смесица от почуда и разочарование се изписа по лицето на Орлов.

— Не е Хитлер?

— Не е.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно.

— Ама той е съвършено подходящ за тази роля.

— Знам, но Хитлер не е Звярът от Апокалипсиса.

— Как може да сте сигурен в това?

— Подразбира се от контекста на пророчеството. Не забравяйте, че това е стар християнски текст.

— В такъв случай смятате, че Антихристът е Мохамед?

— Не, и това не приемам.

Орлов наведе глава.

— Вижте, може и да не е Хитлер, но Мохамед е доста подходящ, не мислите ли? Той е основният враг на християнството. Освен това, ислямът стои зад всички терористични действия, извършени в Чечения, Афганистан, Ирак, Иран, Алжир, на 11 септември — навсякъде има следи от исляма.

— Не говорете глупости — отряза го Томаш. — Мохамед е почитал Христос, смятал го е за истински пророк. А липсата на толерантност, която се забелязва в някои страни от ислямския свят, в определени моменти е характерна и за християнството. Достатъчно е да си припомним Инквизицията и кръстоносните походи.

— Това е било преди много време.

— А антиеврейските погроми в християнския свят отпреди много време ли са? Холокостът преди много време ли е? — Въздъхна. — Християнската нетолерантност е продължила доста дълго време, не смятате ли? Спомням си, че като юноша съм виждал кмета на Лисабон да протестира пред вратата на едно от кината, защото в него показваха френски филм, в който Дева Мария беше представена като жена, различна от утвърдения каноничен образ. Спомням си също, че преди няколко години един автор на комикси беше направил карикатура на папата с презерватив на носа и това предизвика буря от протести. Спомням си, че…

— Добре, съгласен съм — не издържа Орлов. — Но защо сте толкова сигурен, че Звярът не е нито Хитлер, нито Мохамед, след като имената им съдържат тройната шестица, предречена в Новия завет?

— Много просто — каза Томаш. — Апокалипсисът е написан през I век и авторът му, Йоан, предизвиква тогавашните си читатели да разрешат една загадка. — Потърси първия абзац. — Спомнете си какво е написал още в началото на книгата: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро“. — Погледна към Орлов. — Виждате ли? „Онова, което трябва да стане скоро.“ Йоан е имал предвид събития от неговото време. А Хитлер и Мохамед са се появили много по-късно.

— Но това все пак е пророчески текст. Не смятате ли, че би могъл да се отнася за лица от бъдещето?

— Не е точно така. В Апокалипсиса Йоан моли читателите си да разбулят тайната. Читателите са негови съвременници. Ако пророчеството е било адресирано към хора, живеещи хиляда или две хиляди години по-късно, те не биха имали никакъв шанс да разкрият загадката. Има смисъл само ако Йоан е помолил съвременниците си да разгадаят енигма, чието тълкуване се е вписвало във времето им. Ако си спомняте, Йоан обяснява, че пророчествата се отнасят до „онова, което има да стане скоро“.

— Разбирам.

Седнаха на дълга пейка под сянката на едно дърво и Томаш взе писалката и тефтера.

— Но да се върнем към гръцкия. Открих и други решения.

Нахвърли нещо върху белия лист.

— To mega Therion, тоест големият Звяр. Гематрията на този израз е тройна шестица.

Написа още една дума.

— Lateinos е гръцката дума за латински и за римлянин. И също ни дава тройна шестица.

Още една дума.

— Teitan е гръцкият еквивалент на Титан — едно от имената на Слънцето^[1]. Титан е интересен пример, тъй като е езическо божество, а по онова време всичко езическо се е смятало за антихристиянско. Титан е името, с което гърците са наричали Бога Слънце.

Лицето на Орлов се сви скептично.

— Антихристът е Богът Слънце? Не виждам смисъл…

Томаш направи знак да изчака.

— Може би има по-голям смисъл, отколкото предполагате — каза той. — Ще стигнем и дотам, имайте търпение. Важно е да изясним някои неща. Първо, въпреки че в повечето от съществуващите версии на Апокалипсиса тройната шестица се посочва като числото на Звяра, в някои от тях въпросното число е шест-едно-шест.

— Шестстотин и шестнадесет?

— Да. Тези случаи са малко, но съществуват.

— Те не представляват интерес за нас — каза мъжът от Интерпол. — Убийците на двамата учени са оставили тройната шестица до жертвите си. Следователно ние се интересуваме от числото шестстотин шестдесет и шест, а не шестстотин и шестнадесет.

— Не е точно така — настоя историкът. — И двете версии съдържат ключа към мистерията, както ще разберете по-натам. — Впери поглед в Орлов. — Да видим дали можете да отговорите на следния въпрос: кой е бил най-големият враг на християните през I век, когато Йоан е написал Апокалипсиса?

Очите на руснака потънаха в размисъл.

— Хм… нека да помисля…

— Мислете. — Направи жест, сякаш преместваше нещо от едната страна на другата. — Връщате се в I век. Християнин сте. Кой е главният ви враг? От кого се страхувате най-много?

— От Дявола?

— В човешки образ. В Апокалипсиса се казва, че е име на човек. Кой е той? — Допря пръст до слепоочието. — Мислете.

— Пилат?

Томаш се разсмя.

— Не говорете глупости. Пилат изобщо не е притеснявал християните по времето, когато Апокалипсисът е бил написан.

— Ирод?

— И той вече не бил грижа за християните от I век.

Орлов си пое дълбоко дъх, давайки да се разбере, че се предава.

— Вижте, не знам.

Историкът задържа погледа си, впит в събеседника.

— Нерон.

— Нерон?

— Нерон е Звярът от Апокалипсиса.

Орлов изглеждаше объркан.

— Но защо Нерон?

— В книгата Откровение шестицата е прокълнато число. Нерон е шестият император и е белязан с тройната шестица. — Отново взе писалката. — Ето вижте.

Изпълни бележника с драскулки.

— На гръцки император Нерон е Neron Kaisar. Транслитерацията му от староеврейски дава тройната шестица. Ако махнем крайното n остава Nero — римското име на императора. Транслитерацията му от староеврейски дава шестстотин и шестнадесет, по-малката стойност на числото на Звяра.

— Неро?

— Неро е kaisar, тоест император, и затова е сравняван със Слънцето. Сенека дори е писал за Нерон: „Той е Слънцето в човешки образ“. В този смисъл Нерон е бил Титан. Но е бил също така и lateinos, тоест римлянин. Все думи, които в гръцкия имат една и съща гематрия — шестстотин шестдесет и шест.

Обобщи всичко в едно-единствено уравнение.

— Тоест император Нерон е римлянин, равен е на Слънцето и на големия Звяр. Той е Антихристът от Апокалипсиса, защото по онова време е нареждал да убиват християните в римския Колизеум. От него най-много са се страхували християните по времето, когато е било написано Откровението.

Лицето на Орлов придоби замислен вид.

— Разбирам — промълви той. — Но тук има нещо, което не се връзва. Ако Звярът от Апокалипсиса е Нерон, защо убийците на двамата учени са оставили числото на Звяра до своите жертви?

Историкът вдигна два пръста.

— Виждам само две възможности — каза той. — Първата е по-проста. Тройната шестица е символичното число на Сатаната. Ако убийците принадлежат към някаква секта, както допуска Интерпол, нормално е да искат „да подпишат“ своите действия с този символ. В този контекст, очевидно е, че тройната шестица не сочи Нерон, а Дявола.

— Подобно тълкуване е разбираемо — съгласи се Орлов. — Каква е втората хипотеза?

— Втората хипотеза е по-сложна и по-дръзка, но се опасявам, че все още не разполагам с всички данни, за да я формулирам.

— Вижте, нали няма да ме оставите само с догадки? Кажете ми какво имате предвид.

— Няма да повярвате.

— Изплюйте камъчето, моля ви.

Историкът въздъхна. Не му се щеше да излага заключения, преди да разполага с цялата информация, която смяташе за нужна. Но можеше да му даде някаква следа.

— Е, добре — склони той. — Мисля, че убийците са оставили тройната шестица край жертвите си, защото са искали да отправят нещо като послание.

— Послание ли? Какво послание?

Томаш отново се почувства разколебан. Дали да продължи? Трябваше да си изясни някои неща, да попълни някои празноти. Но руснакът го гледаше очаквателно и беше ясно, че няма да го остави на мира, ако не му разкрие заключението, до което беше стигнал, макар и преждевременно. Трябваше да му подхвърли нещо, колкото и малко да бе. И когато осъзна това, той преодоля колебанието си и повдигна крайчеца на булото, под което се криеше тайната.

— Послание за края на света.