Кристин Юрукова
Икар и Дедал

Всяко решение на Дедал

е отглеждало смъртта на сина,

грижливо бащините ръце

са извайвали скока на Икар в нищото.

 

Престанал да бъде гражданин на свободата

заради извършено престъпление,

Дедал намерил убежище за нечистотата си

в тиранското царство на Минос.

Царят бил алчен за притежания,

така както притежавал и всичко останало,

а Изкусния /Дедал означава Изкусен/

имал какво да му даде —

изкушенията щедри на изкуството си.

Възложил му строежа на затвор.

Въображението му било поласкано

от сложността на задачата —

да се сътвори идеалния лабиринт,

съвършения сляп и ням затвор.

Докато Дедал работел

с мечтата за перфектната тъмница,

от която никой не можел да се измъкне,

очите на Икар, синът му,

пламтели самотно като клади.

В тях изгарял спомена

за атинската свобода.

Дедал така майсторски

извъртял криволиците на лабиринта,

че ги изгубил от погледа си.

Придал на всеки отрязък

между два завоя облика

на индивидуална клетка,

изолираща всяка жертва от останалите —

самотната жертва е два пъти жертва.

Изчислил височината на строежа така,

че жертвите да не могат

да ходят изправени,

самият строеж да ги стяга

като машина за трошене на кости.

Когато затворът бил завършен,

прищявката на Минос била

бащата и синът първи

да бъдат хвърлени в него —

да изпитат надеждността му.

Злините на времето придобили

облика на собствената им съдба,

колкото и да смятали,

че са се спасили от тях

чрез служене на тирана.

Дедал в подземния мрак,

който сам бил иззидал,

трябвало да изрови надежда за Икар.

Започнал да вае крила,

които да го отведат надалече

от тиранското царство.

Не съобразил, че никои крила,

слепени в мрак, не могат

да летят истински на светло.

Подземията не раждат полет,

а поднебесните пространства.

Икар излетял високо

като камък от прашка,

целяща слънцето.

След лабиринта на затвора

за него земята била само

една топка мрак и кал,

опитал се той да избегне

завинаги притеглянето земно,

клопката му безплодна.

При падането крилата му се забили

като патерици в морето,

а с патерици никой

не се е покатерил на небето.