Иван Вазов
Бойното поле при Сливница (Посетено на 10 ноември 1885)

I

Елате с мен погледайте

туй ново поле бойно.

Гърмежът му света смути —

а днес е тъй спокойно!

 

Тук Сливница е страшната —

димът се още вее.

Тук два народа сбиха се,

две сили, две идеи;

 

тук цяло едно бъдеще

на жребия фърли се,

и нова слава бляскава

вселената здрависа.

 

II

О, Сливнице орисана,

о, ново Термопили,

из твоя гръм възкръснаха

велики, млади сили,

 

що тайно пет столетия

нараствали у нази,

и — геният войнишкият

на старите витязи.

 

Сега разбрах, Българио,

историята твоя,

войните ти вековните,

полбта ти към боя,

 

когато синовете ти,

юнаци безпокойни,

от Олимп до Карпатите

поля търсили бойни,

 

и клатяли престолите

до самите основи —

и днеска ти смущаваш ги

със силите си нови!

 

И твойто име честното,

тъй дълго клеветено,

самата завист кървава

прославя възхитено.

 

III

Убиецо, о, Каине

славянски вероломни,

по-черно злодеяние

вселената не помни!

 

Защо запали огъня

на таз борба проклета,

та с кръв обагри нашите

балкани и полета?

 

И брат въз брата дигна ти,

опълчи два народа

с един завет и бъдеще,

родени за свобода?

 

Но де са твойте пълчища?

Къде си ти, Милане?

Бегахте вий — и твоето

безчестното посланье,

 

и гордите ти сънища,

и злост неблагородна,

и черният ти план против

земята ни свободна,

 

и лаврите бълнувани —

тук всйчко се погребе:

бегахте, и отнесохте

едина срам със себе!

 

О, български солдатино,

ела да те прегърна!

Пред твоя щик геройския

съдбата гръб обърна.

 

На твойта вяра българска,

на твойта мишца здрава,

на твоя дух юнашкия

дължи се тая слава.

 

Вселената покъртена

поклона си ти прати:

днес друга Шипка кървава —

по-страшна — издържа ти!

 

IV

Хей Сливнице, хей Сливнице,

не си веч просто слово.

Историо, разкривай се,

впиши туй име ново.

 

Впиши го и предавай го,

кат бляскаво наследье,

на всички поколения

и векове напреде —

 

със Гредетин жестокия

и с Перущица мрачна,

с Загората трагичната

и с Шипката юначна.

 

Та в хижите, в Балканите,

от Дрин до Черно море,

за славата на нашите

герои да говори.

 

Приятели и врагове

еднакво то да стряска,

в съдбите на България,

кат слънце то да бляска.

 

V

Рътлините заглъхнали,

немеят гробовете,

редутите умислени

венчават върховете.

 

Рояци черни гарвани

чернеят се в браздите.

Борците са отишли веч

във гроба… ил в борбите…

 

Мълчанье пълно. Всичко е

безжизнено, безмлъвно,

небето сиво есенно

поглежда хладнокръвно,

 

и Сливница гръмовната

дълбоко, мирно спава

с гробовете си вчерашни

и с вечната си слава!

 

Ноември 1885