Ами, често се сещам за този разказ. Не помнех автора, но редовно ми се налага (поне за себе си) да се ориентирам в гадни ситуации по този израз „Честността е най-добрата политика“, с всичките асоциации от прочетеното някога…
Мисля си, че беше в дебеличък сборник разкази от „Галактика“ (някъде се загуби това чудесно издателство?), който дълго време беше „настолна книга“ за кръг приятели (и техните деца), но попиляхме оригинала и сега караме само по спомени.
Същността на коментара ми е, че с достатъчно дългото изречение за търсене, без правописни грешки (!), открих необходимото!!!
Да, има още читави хора! Радост за душата! Тялото — вълци го яли…
____
О, да! И страхотна система за проверка — не че знам наизуст таблицата за умножение, но поне до 5 се справям и без сметалка (комп по новому).
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.