Тенеси Уилямс
Котка върху горещ ламаринен покрив (3) (пиеса в 3 действия)

Първо действие

 

МАРГАРЕТ (викайки, за да надвие шума на водата)

Едно от тези безвратни чудовища успя да ме цапардоса с мазна бисквита! Трябва да се преоблека.

(Гласът на Маргарет е едновременно бърз и провлачен. При дългите си монолози тя говори с гласа на свещеник, който произнася църковна литургия — фразите са почти изпети като винаги продължават малко след дъха й, така че трябва да си поеме нов дъх, за да завърши фразите. Понякога тя разнообразява речта си с кратки шаблонни пропявания, като „а-а… ааа“. Водата спира и Брик й се обажда от банята, но още не го виждаме. Един тон на престорено-учтив интерес, който прикрива безразличие или нещо по-лошо, характеризира неговите разговори с Маргарет.)

 

БРИК

Какво каза, Меги? Водата шуртеше силно и не можах да те чуя.

 

МАРГАРЕТ

Казах ти, че едно от безвратните чудовища ми изцапа хубавата дантелена рокля и трябва да се преоблека-а-а…

(Тя отваря и затваря с блъскане чекмеджетата на бюфета.)

 

БРИК

Защо наричаш децата на Гупър безвратни чудовища?

 

МАРГАРЕТ

Защото изобщо нямат вратове! Това не е ли основателна причина?

 

БРИК

Изобщо ли нямат вратове!

 

МАРГАРЕТ

Поне не се виждат. Тлъстите им малки глави стоят върху тлъстите им малки тела, без да има нещо, което да ги свързва.

 

БРИК

Много неприятно.

 

МАРГАРЕТ

Разбира се, че е неприятно. Не можеш да им извиеш вратовете щом нямат вратове за извиване! Нали, мили?

(Тя съблича роклята си и остава по комбинезон от кремава коприна с дантела.)

Да, те са безвратни чудовища, всички, които нямат вратове, са чудовища.

(Детски писък от долния етаж.)

Чуваш ли ги? Чуваш ли ги как крещят? Не разбирам къде им са гласните струни щом нямат вратове. Уверявам те, много се нервирах на масата тази вечер. По едно време ми идеше да изопна шия и така да кресна, че да се чуе през границите на Арканзас чак до Луизиана и Тенеси. Казах на твоята очарователна снаха Меи: Мила, дали не би могла да храниш ония скъпоценни малки създания на отделна маса с мушамяна покривка? Те правят такива свинщини, жалко за хубавата дантелена покривка! Тя облещи очи и ми каза: „О-оо, как така-а! На рождения ден на татко! Не-е, той никога не би ми простил!“ И, представи си, не бяха минали и две минути откак татко седеше на масата с ония пет безвратни чудовища, които се лигавеха и си играеха с яденето, той захвърли вилицата и извика „За бога, Гупър, защо не заведеш тези прасета на хранилката в кухнята?“ Кълна ти се, за малко не умрях! Представи си, Брик, те имат пет такива чудовища и шестото е на път. Докараха цялото си стадо, за да го покажат тук като на пазар. Направили са тия деца само за да могат да се хвалят! И непрекъснато демонстрират номера: „Миличко, покажи на дядо как правиш това, покажи на дядо как правиш онова, кажи на дядо твоето мъничко стихотворение, детенцето ми. Покажи си трапчинките, миличко. А ти, батко, покажи на дядо как стоиш на главата си!“ И това няма край, заедно с постоянните дребни подмятания и намеци, че ти и аз нямаме деца, че сме напълно бездетни и следователно безполезни! Разбира се, това е смешно, но е и отвратително, след като е толкова очевидно към какво се стремят!

 

БРИК (без интерес).

Към какво се стремят, Меги?

 

МАРГАРЕТ

Знаеш към какво се стремят!

 

БРИК (появявайки се).

Не, не зная към какво се стремят!

(Той стои на вратата на банята сушейки косата си с пешкир, като се държи за пешкирената закачалка, понеже единият му глезен е счупен, гипсиран и превързан. Той все още е строен и запазен като момче. Алкохолът не е започнал да го разсипва. Той има допълнително очарование от тази спокойна атмосфера на безпристрастност, която притежават хора, отказали се от борбата. Но от време на време, когато е смутен, нещо просветва зад това като светкавица върху чисто небе, което показва, че дълбоко в себе си той съвсем не е спокоен. Може би при по-силно осветление той би показал някои белези на ерозия, но избледнялата, още топла светлина от балкона го представя в по-добър вид.)

 

МАРГАРЕТ

Ще ти кажа, момчето ми, към какво се стремят! — Стремят се да те лишат от бащиното ти наследство.

(Тя за миг замръзва преди следващата си забележка. Гласът й спада, като че ли следващото е лично за нея смущаващо признание.)

Сега ние знаем, че старият умира от рак…

(Чуват се гласове долу от поляната. Дълги провлачени викове отдалече. Маргарет вдига хубавите си голи ръце и пудри подмишниците си с леко потупване. Тя пригажда ъгъла на увеличителното огледало, за да оправи клепките си, после се изправя раздразнена, като казва.)

В тази стая има толкова много светлина.

 

БРИК (бавно, но остро).

Ние знаем ли?

 

МАРГАРЕТ

Какво „знаем ли?“

 

БРИК

Знаем ли, че старият умира от рак?

 

МАРГАРЕТ

Днес се получи съобщението.

 

БРИК

О…

 

МАРГАРЕТ (спуска бамбуковите щори, които хвърлят дълги, златноразядени сенки върху стаята).

Да, току-що се получи съобщението… То не ме изненада, миличък… (В нейния глас има вариации и музика; понякога става нисък като момчешки и позволява внезапно да си представиш нейните момчешки игри като дете.)

Още когато бяхме тук миналата пролет аз усетих от какво е болен и те уверявам, че милият ти брат и неговата съпруга също бяха абсолютно наясно. Защо тази година не отидоха както обикновено да летуват в прохладния Грейт Смокинс, а нахлуха внезапно тук с цялата си креслива пасмина? За да интригантствуват! Защо са тия непрекъснати намеци за Рейнбоу Хил напоследък? Ти знаеш какво е Рейнбоу Хил! Това място се е прочуло, че лекува алкохолици и наркоманите-маниаци от киното!

 

БРИК

Аз не съм от киното.

 

МАРГАРЕТ

Не, и не употребяваш наркотици. Но иначе си много подходящ кандидат за Рейнбоу Хил, и точно там те засилват, миличък — дори и през моя труп! Да, да, те ще прекрачат трупа ми, ще те изпратят там и това ще им достави най-голямо удоволствие. Тогава скъпият ти брат ще хване връвта на кесията и ще се заеме с нашата издръжка. Може би ще получи пълномощно, ще ни подписва чекове и ще прекъсва нашия кредит, където и когато си поиска. Кучият му син! — Как ти харесва това, миличък? — Е, ти се стараеш с всички сили да доведеш нещата именно до там, правиш всичко възможно, за да им помогнеш да изпълнят своя план! Заряза си работата, посвети се на алкохола! Снощи си счупи глезена на игрището на гимназията — как? При прескачане на препятствия! В два или в три часа сутринта! Фантастично! Писаха го даже във вестника! В „Кларкс Дейл Реджистър“ излезе мъничка информация — любопитна човешка история, — как бивш известен атлет участвувал снощи в състезание на един-единствен човек на атлетическата писта на гимназията „Глоуриъз Хили“, но не бил в добра форма и не могъл да прескочи първия хърдел. Брат ги Гупър твърди, че се намесил и успял да спре новината в Еи Пи или ЮПИ, или в което и да е проклето Пи. Но, Брик! Ти все още имаш едно голямо предимство!

(Докато трае горният бърз поток от думи, Брик реагира контрапунктно с бездействие върху снежнобялата повърхност на леглото или се претъркулва внимателно на корема си.)

 

БРИК (с гримаса).

Каза ли нещо, Меги?

 

МАРГАРЕТ

Старецът е луд по тебе, мили. И не може да понася брат ти и неговата съпруга, това чудовище на плодовитостта Меи. Тя явно му е противна! Но ще питаш — откъде знам… От някои изражения по лицето му, когато тази жена почне да дрънка на своите любими теми: например — как отказала упойка при раждането! — когато раждала близнаците! Защото чувствувала, че майчинството е изживяване, което всяка жена трябвало да изпита докрай, за да оцени напълно какво чудо и красота било това! Ха! (Това високо „Ха“ е съпроводено с шумно действие, както ритането при затваряне на чекмеджетата.) И как тя накарала брат ти да влезе и да застане край нея в родилното, така че и той да не пропусне „чудото и красотата“ на раждането — не, на произвеждането на тези безвратни чудовища… (Такива думи биха били неприятни, произнесени почти от всеки друг, но не и от Маргарет; тя ги прави особено смешни, защото очите й непрекъснато блещукат и гласът й трепери от смях, който в основата си е всеопрощаващ.) Отношението на баща ти към брат ти и жена му не се различава от моето. А отношението му към мене… какво да ти кажа… — аз го разсмивам от време на време и той ме толерира. Всъщност — понякога подозирам, че старият дори таи едно слабо подсъзнателно влечение към мене…

 

БРИК

Меги, какво те кара да мислиш, че старият има влечение към тебе?

 

МАРГАРЕТ

Начинът, по който оглежда тялото ми, когато аз разговарям с него. Оглежда тялото ми и си облизва старите джуки! Ха, ха!

 

БРИК

Говориш отвратителни неща.

 

МАРГАРЕТ

Брик, казвал ли ти е някога някой, че си ужасен пуритан? Според мен е великолепно, че това приятелче на прага на смъртта все още възприема моите форми и им дава заслужено висока оценка!… А искаш ли да знаеш още нещо? Баща ти не знаеше колко малки гупърчета са се народили! „Колко деца имате“? — попита той на масата, сякаш виждаше брат ти и съпругата му за първи път! Майка ти каза, че се е пошегувал, но това приятелче не се шегуваше, честна дума, не! И когато те го информираха, че имат вече пет и очакват номер шест — тази новина, по всичко личеше, го изненада неприятно…

(Детски викове долу.)

Пищете, чудовища! (Обръща се към Брик с внезапна весела, очарователна усмивка, която избледнява, когато тя забелязва, че той не гледа нея, а в бледнеещото златно пространство с досадно изражение. Това, което прави нейният хумор груб, е непрекъснатото отхвърляне, непрекъснатото противопоставяне.) Ти трябваше да бъдеш на тази вечеря, мили. (Когато тя го нарича „мили“, думата звучи като нежна ласка.) Баща ти, да бъде благословена душата му, той е най-милото старче на света, но като седне да яде, вече нищо друго не го интересува. А Меи и Гупър бяха един до друг на масата, точно срещу него и следяха като ястреби лицето му, докато плещеха колко умни и интелигентни били безвратните им чудовища! (Тя се смее неспокойно и гърдите и дългата й шия се повдигат. Отива в дъното на сцената и изиграва сцената с глас и жест.) А безвратните чудовища бяха наредени около масата, едни на високите столове, други върху томове на енциклопедията, всички с книжни шапчици в чест на рождения ден на стария и през цялата вечеря, трябва да ти кажа, братчето ти и неговата партньорка нито веднъж, ама нито за миг не престанаха да се ръчкат, да се щипят, да се ритат, да си дават знаци. Също като двама мошеници, картоиграчи, които скубят един наивник. Дори майка ти, господ да я благослови, тя не е от най-съобразителните и най-умните, но накрая и тя не се усети и каза на Гупър: „Гупър, за какво ти и Меи си правите тези знаци? — честна дума за малко не се задавих с печеното пиле!“

(Маргарет се връща до тоалетната масичка, още не вижда Брик. Той я наблюдава с поглед, който не е много определен — Озадачен? Шокиран? Презрителен? — По малко от всичко това и от още нещо.)

Знаеш ли, твоят брат Гупър още храни в душата си илюзията, че е направил голяма крачка нагоре по стълбицата на обществото, като се е оженил за г-ца Меи Флин от фамилията Флинови в Мемфис. (Маргарет се разхожда из стаята докато говори, спира пред огледалото, продължава да се разхожда.) Но аз мога да го побъркам твоя Гупър, ако му кажа какво знам. Флинови никога не са имали нищо друго, освен пари, и ги загубиха. Не са били изобщо нищо, освен едни доста добри катерачи. Верно е, че Меи Флин се появи в обществото осем години преди мене, но аз имам приятели в Уорд Белмонд, които са от Мемфис и редовно ми идваха на гости и аз също ходех да ги видя по Коледа и през пролетната ваканция, така че много добре зная кой колко струва и кой не струва в Мемфис. Мога да ти кажа, че баща й, старият татко Флин едва се отърва да не го натикат в затвора за някакви съмнителни манипулации на стоковата борса, когато магазините му фалираха. А колкото до Меи, че на празника на памука била избрана за кралица, което те непрекъснато ни напомнят, да не би да забравим, е, това е чест, за която аз не й завиждам! — Да те сложат на някакъв бронзов престол в една платформа, да те разкарват по главната улица и ти да се усмихваш, да се кланяш насам-натам и да пращаш целувки на цялата измет по улицата… (Тя взема чифт скъпи сандали и забързва към тоалетната масичка.) По-миналата година, когато Сузан Макфитърс беше удостоена с такава чест, знаеш ли какво й се случи? Знаеш ли какво се случи на горката Сузи Макфитърс?

 

БРИК (отстъпващо).

Не. Какво се случи на горката Сузи Макфитърс?

 

МАРГАРЕТ

Някой изплюл сдъвкан тютюн върху лицето й.

 

БРИК (замечтано).

Някой изплюл сдъвкан тютюн върху лицето й?

 

МАРГАРЕТ

Точно така, някакво пиянище се надвесило от един прозорец на хотел Гайосо и извикало: „Ей, кралице, ей, ей, ти, краличката!“ Клетата Сузи погледнала нагоре и му отправила една сияйна усмивка, а той изстрелял струя сдъвкан тютюн право в лицето на горката Сузи.

 

БРИК

Откъде знаеш?

 

МАРГАРЕТ (весело).

Откъде зная ли? Че аз бях там и го видях!

 

 

БРИК (отсъствуващо).

Трябва да е било смешно.

 

МАРГАРЕТ

Сузи не го прие така. Тя изпадна в истерия. Пищеше като самодива. Трябваше да спрат парада, да я махнат от трона и да продължат с… (Тя го поглежда в огледалото, леко въздиша, обръща се към него. Брои до десет.) Защо ме гледаш така?

 

БРИК (като подсвирква леко).

Как Меги?

 

МАРГАРЕТ (напрегнато, изплашено).

Както ме гледаше преди малко, преди да уловя погледа ти в огледалото и преди да подсвирнеш! Не зная как да ти го опиша, но този поглед ми смразява кръвта! Аз те улавям да ме гледаш така твърде често напоследък. За какво мислиш, когато ме гледаш така?

 

БРИК

Не съзнавах, че те гледам, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Но аз съзнавам това. Какво мислеше?

 

БРИК

Не си спомням да съм мислил за нещо, Меги.

 

МАРГАРЕТ

А не допускаш ли, че аз зная… Не мислиш ли…? Аз зная…?

 

БРИК (хладно).

Знаеш какво, Меги?

 

МАРГАРЕТ (мъчейки се да се изрази.)

Че съм се променила… Претърпяла съм отвратителна — трансформация! Станала съм — груба. Безумна! (После тя прибавя почти нежно.) — Жестока! Това е, което ти забелязваш в мене напоследък. Не можеш да не го забележиш, разбира се. Имаш право, така е. Аз вече не съм чувствителна, не мога вече да си позволя да бъда чувствителна. (Сега тя възстановява силата си.) Но, Брик… Брик!

 

БРИК

Каза ли нещо?

 

МАРГАРЕТ

Исках да кажа нещо: че аз ставам самотна. Много!

 

БРИК

С всекиго… става… това.

 

МАРГАРЕТ

Можеш да живееш с човека, когото обичаш, и да бъдеш по-самотен — отколкото да живееш напълно сам! Ако този, когото обичаш, не те обича…

(Пауза. Брик накуцва към авансцената и пита, без да я гледа.)

 

БРИК

Не би ли искала да живееш сама, Меги?_(Отново пауза: после — след като тя започва бързо болезнено да диша.)_

 

МАРГАРЕТ

Не! — Господи! — Не бих могла! (Ново поемане на дъх. Тя с усилие обуздава това, което би могло да бъде един импулс да извика. Виждаме нейното бавно, с много усилия връщане към света, в който може да се говори за обикновените неща.) Хубав ли беше душът?

 

БРИК

Аха…

 

МАРГАРЕТ

Водата студена ли беше?

 

БРИК

Не.

 

МАРГАРЕТ

Но те накара да се почувствуваш по-бодър, нали?

 

БРИК

По-бодър…

 

МАРГАРЕТ

Зная едно нещо, което ще те ободри много повече.

 

БРИК

Какво?

 

МАРГАРЕТ

Разтривка със спирт. Или с одеколон, една разтривка с одеколон!

 

БРИК

Ако бях уморен щеше да ми подействува. Но не съм уморен, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Верно е, изглеждаш много добре.

 

БРИК (индиферентно).

Така ли мислиш?

 

МАРГАРЕТ

Винаги съм си мислила, че хората, които пият, загубват добрия си външен вид. Очевидно, това е било грешка!

 

БРИК (кисело).

Е, благодаря, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Ти си единственият мъж, когото познавам, който изглежда не тлъстее от алкохола.

 

БРИК

Аз ставам по-слаб, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Е, рано или късно човек отслабва. Скипър беше почнал да отслабва, когато… (Тя спира изведнъж.) Съжалявам. Не трябваше да докосвам болното място. — Бих искала да загубиш хубавата си външност. Ако наистина я загубиш, мъченичеството на света Меги щеше да бъде малко по-поносимо. Нямам това щастие, дявол да го вземе. Всъщност, мисля, че откакто се хвана за бутилката, ти взе да изглеждаш по-добре. Да, човек, който не те познава, ще си помисли, че никога не си имал обтегнати нерви или преуморени мускули.

(Чуват се звуци от крикет на поляната долу; тракане на чуковете за крикет, слаби гласове близко и от разстояние.)

Ти винаги си притежавал това качество да изглеждаш безпристрастен: сякаш играеш някаква игра, но не се интересуваш дали печелиш или губиш. И сега, когато си загубил играта, не загубил, а просто си я зарязал, имаш онзи рядък вид чар, който имат много старите или безнадеждно болните хора: чара на поражението. Ти изглеждаш толкова спокоен, толкова спокоен, толкова завидно спокоен.

(Чува се музика.)

Играят на крикет. Луната се вижда, съвсем бяла, леко започва да пожълтява… Ти беше чудесен любовник… Един разкошен човек, с когото да си легнеш… Струва ми се, защото беше наистина безразличен към това. Не съм ли права? Никога не си имал силно желание за това, правеше го естествено, с абсолютна увереност и пълно спокойствие. За тебе любовта беше като да отвориш вратата пред една дама или да я заведеш до масата в ресторанта, а не да изразиш своя копнеж към нея. Твоята индиферентност те правеше много добър в любовта… Срамно? Но верно… Знаеш ли, ако мислех, че ти никога, никога, никога не би правил отново любов с мене — бих отишла в кухнята на долния етаж, бих избрала най-дългия и най-острия нож, и бих го забила право в сърцето си, кълна се, бих го направила! Но нещото, което аз не притежавам, е чарът на поражението. Не, още не съм напуснала ринга и съм решена да победя!

(Звук от крикетните чукове, които удрят крикетните топки.)

Какво значи за една котка върху горещ ламаринен покрив да победи? Бих искала да зная… Просто да остане върху покрива, струва ми се, колкото може по-дълго…

(Повече звуци от крикета.)

По-късно през нощта аз ще ти кажа, че те обичам и може би до това време ти ще бъдеш достатъчно пиян, за да ми повярваш. Да, те играят крикет… Баща ти умира от рак… За какво мислеше, когато те хванах да ме гледаш така? За Скипър ли мислеше?

(Брик взема патерицата си и става.)

О, извинявай, прости ми, но мълчанието не помага! Законът на мълчанието не действува…

(Брик прекосява към бара, изпива чаша и трие главата си с пешкира.)

Законът на мълчанието не действува… Когато нещо гние в паметта или въображението, законът на мълчанието не действува. Това е все едно да тръшнеш вратата и да я заключиш, когато къщата е в пламъци, и да мислиш, че ще забравиш за пламналата къща. Но да не виждаш огъня не значи, че си го угасил. Когато мълчиш за нещо, то става все по-голямо и по-голямо. В мълчанието то расте и загноява, става злокачествено… Облечи се, Брик!

(Той изпуска патерицата си.)

 

БРИК

Изпуснах си патерицата. (Той е престанал да трие косата си, за да я изсуши, но още стои в бяла хавлия, хванал се за закачалката за пешкири.)

 

МАРГАРЕТ

Облегни се на мене.

 

БРИК

Не, само ми подай патерицата.

 

МАРГАРЕТ

Облегни се на рамото ми.

 

БРИК

Не искам да се облегна на рамото ти, искам си патерицата! (Това е казано като неочаквана светкавица.) Ще ми дадеш ли патерицата или трябва да се смъкна по колене на пода и…

 

МАРГАРЕТ

Ето, ето, вземи, вземи я! (Тя му подава патерицата.)

 

БРИК (накуцвайки).

Благодаря.

 

МАРГАРЕТ

Не трябва да си крещим, стените в тази къща имат уши…

(Той куцайки отива право към барчето да изпие още една чаша.)

Но за първи път от дълго време те чувам така да повишиш гласа си, Брик. Една пукнатина в стената?… В спокойствието? Според мен, това е добър знак… Знак, че играчът от защитата има нерви!

(Брик се обръща и й се усмихва студено над своята нова чаша с питие.)

 

БРИК

Още го няма, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Кое?

 

БРИК

Щракането, което чувам в главата си, когато съм пил достатъчно, за да се успокоя. Ще ми направиш ли една услуга?

 

МАРГАРЕТ

Може би. Каква услуга?

 

БРИК

Само, само да говориш по-тихо?

 

МАРГАРЕТ (с дрезгав шепот).

Ще ти направя тази услуга, ще говоря шепнешком, даже изобщо ще млъкна, ако ти ми направиш една услуга, това да е твоята последна чаша до края на празненството.

 

БРИК

Какво празненство?

 

МАРГАРЕТ

Рожденият ден на баща ти.

 

БРИК

Рожденият ден на баща ми ли?

 

МАРГАРЕТ

Ти знаеш, че е рожденият ден на баща ти!

 

БРИК

Не, не зная, забравих…

 

МАРГАРЕТ

Е, аз ти го припомням…

(Двамата говорят задъхани като две деца след бой, поемайки дълбоко изчерпания въздух и гледайки се един друг с далечни очи, клатейки се и дишайки тежко, сякаш разделени след голяма борба.)

 

БРИК

Браво, Меги!

 

МАРГАРЕТ

Трябва само да драснеш няколко думи върху тази картичка.

 

БРИК

Ти драсни нещо, Меги!

 

МАРГАРЕТ

Картичката трябва да е с твоя почерк; това е твой подарък, аз му дадох моя подарък; картичката трябва да има твоя почерк.

(Напрежението между тях отново нараства, гласовете им стават все по-остри.)

 

БРИК

Аз не съм му вземал подарък.

 

МАРГАРЕТ

Аз взех вместо тебе.

 

БРИК

Добре. Тогава ти напиши картичката.

 

МАРГАРЕТ

За да разбере, че си забравил за рождения му ден?

 

БРИК

Забравих за рождения му ден.

 

МАРГАРЕТ

Не е нужно да демонстрираш това.

 

БРИК

Не искам да го лъжа.

 

МАРГАРЕТ

Само напиши: „С обич, Брик!“…

За бога!…

 

БРИК

Не.

 

МАРГАРЕТ

Трябва да го напишеш!

 

БРИК

Не трябва да правя нищо, което не искам да правя. Ти си забравила условията, при които се съгласих, че ще продължа да живея с тебе.

 

МАРГАРЕТ (губи позиции, преди да разбере това).

Аз не живея с тебе. Ние само обитаваме един и същи кафез.

 

БРИК

Недей забравя условията, които приехме и двамата.

 

МАРГАРЕТ

Това са невъзможни условия!

 

БРИК

Тогава защо ти не…?

 

МАРГАРЕТ

Ш-т!… Кой е? Има ли някой до вратата?

(Чуват се стъпки в хола.)

 

МЕИ (отвън).

Мога ли да вляза за момент?

 

МАРГАРЕТ

О, ти ли си? Разбира се. Влез, Меи.

 

МЕИ

Брик, това твое ли е?

 

МАРГАРЕТ

Това е мое, сестричке. Моят трофей на Диана. Спечелих го на състезанието с лъкове между колежите в Оул Мис.

 

МЕИ

Много е опасно да се държат такива неща в къща, пълна с нормални темпераментни деца, които имат влечение към оръжия.

 

МАРГАРЕТ

„Нормалните темпераментни деца, които имат влечение към оръжия“, трябва да бъдат научени да не пипат неща, които не им принадлежат.

 

МЕИ

Меги, миличка, ако имаше собствени деца, щеше да знаеш колко смешно е това, което казваш. Ще бъдеш ли така добра да заключиш тези неща и да скриеш ключа някъде, където децата не могат да го намерят?

 

МАРГАРЕТ

Сестричке, никой не мисли да погубва децата ти. Брик и аз имаме специално разрешение за стрелба с лък. Щом започне сезона, отиваме на лов за елени на Лунното езеро. Много обичам да бягам с кучетата през прохладните гори, да бягам, да бягам, да прескачам всякакви препятствия… (Тя отива в килера, носейки лъка.)

 

МЕИ

Как е болният ти глезен, Брик?

 

БРИК

Не ме боли. Само ме сърби.

 

МЕИ

О, боже мой! Брик, трябваше да видиш какво стана след вечеря! Дечицата дадоха представление. Поли свирѝ на пиано, Бъстер и Сони биеха барабани, после угасиха лампите и Дикси и Трикси танцуваха важно-важно на палци във феерични костюми с пайети. Татко просто сияеше! Просто сияеше.

 

МАРГАРЕТ (от килера с остър смях).

О, сигурно! Колко жалко, че сме пропуснали това представление! (Тя отново влиза.)

Меи, защо си дала кучешки имена на всичките си деца?

 

МЕИ

Кучешки имена?

(Маргарет прави тази забележка, докато отива да вдигне бамбуковите щори, тъй като слънчевите лъчи са отслабнали. Прекосявайки, тя намига на Брик.)

 

МАРГАРЕТ (мило).

Дикси, Трикси, Бъстер, Сони, Поли!… Звучи като четири кучета и един папагал… номер с животни в цирка.

 

МЕИ

Меги!

(Маргарет се обръща с усмивка.)

Защо се заяждаш? Защо непрекъснато дращиш — като котка?

 

МАРГАРЕТ

Защото съм котка! А ти защо не можеш да приемеш една обикновена шега, сестричке?

 

МЕИ

Не е вярно, аз обичам шегите. Но ти знаеш много добре истинските имена на нашите дечица. Истинското име на Бъстер е Робърт. На Сони — Саундърс. На Трикси — Марлен и на Дикси — (някой от долния етаж я вика — „Хей, Меи“ — тя се втурва към вратата като казва) Антрактът е свършил…

 

МАРГАРЕТ (когато Меи затваря вратата).

Чудя се наистина, как е истинското име на Дикси?

 

БРИК

Меги, твоите заяждания няма да ти помогнат…

 

МАРГАРЕТ

Зная… Е, толкова ли съм заядлива?… Защото съм изпълнена със завист и преситена от копнеж?… Брик, ще извадя твоя хубав копринен костюм, италианския, от шантунг, и една от твоите копринени ризи с монограм. Ще й поставя копчетата ти за ръкавели, онези чудни сапфири, които ти подарих, а ти ги слагаш толкова рядко…

 

БРИК

Не мога да си обуя панталоните с този гипс.

 

МАРГАРЕТ

Не е вярно, можеш, аз ще ти помогна.

 

БРИК

Нямам намерение да се обличам, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Би ли облякъл поне бялата копринена пижама?

 

БРИК

Добре, ще я облека, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Благодаря ти, много ти благодаря!

 

БРИК

Моля, за какво?

 

МАРГАРЕТ

О, Брик! Докога ще продължава това? Това наказание? Не е ли минало достатъчно време, не съм ли си изтърпяла присъдата, не мога ли да помоля за — прошка?

 

БРИК

Меги, ти ми пречиш на пиенето. В последно време твоят глас ми звучи така, сякаш тичаш по стълбите, за да предупредиш някого на горния етаж, че къщата гори!

 

МАРГАРЕТ

Нищо чудно, нищо чудно. Ти знаеш ли как се чувствувам аз, Брик?

(Гласове на деца и възрастни се смесват от долния етаж във високо, но неуверено изпълнение на „Моя дива Ирландска роза“.)

Аз се чувствувам през цялото време като котка върху покрив на къща, която гори! И ламарината се е нагорещила, и пари под краката ми!

 

БРИК

Тогава скочи от покрива, скочи, котките могат да скачат от покривите и да падат на четирите си крака, без да се нараняват!

 

МАРГАРЕТ

О, да!

 

БРИК

Направи го! — За бога, направи го…

 

МАРГАРЕТ

Какво да направя?

 

БРИК

Намери си любовник!

 

МАРГАРЕТ

Аз не мога да си представя друг мъж, освен тебе! Дори когато си затворя очите, пак тебе виждам! Само тебе! Защо не погрознееш, Брик, защо не затлъстееш, или погрознееш, или нещо такова, тогава бих могла да го направя! (Тя се втурва към вратата на хола, отваря я, слуша.) Представлението продължава! Браво, безвратни, браво! (Тя яростно затръшва и заключва вратата.)

 

БРИК

Защо заключи вратата?

 

МАРГАРЕТ

За да останем насаме.

 

БРИК

Както смяташ за по-добре, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Не, не зная кое е по-добре…

(Тя се втурва към балконските врати и дърпа розовите копринени завеси върху тях.)

 

БРИК

Не се прави на глупачка.

 

МАРГАРЕТ

Щом го правя за тебе, няма значение, че съм глупачка.

 

БРИК

За мене има значение, Меги. Чувствувам се неудобно заради тебе.

 

МАРГАРЕТ

Чувствувай се неудобно! Но престани да ме мъчиш! Не мога да живея повече така!

 

БРИК

Ти се съгласи да…

 

МАРГАРЕТ

Зная, но…

 

БРИК

… да приемеш тези условия.

 

МАРГАРЕТ

Но не мога! Не мога! Не мога! (Тя го сграбчва за рамото.)

 

БРИК

Пусни ме! (Той се отдалечава от нея, хваща едно малко будоарно столче и го вдига като укротител на лъвове, който застава срещу голяма циркова котка. Брои до пет. Тя го гледа притиснала юмрук до устата си, после избухва в остър, почти истеричен смях. Той остава за момент важен, после се ухилва и оставя стола на пода. Майката вика през затворената врата.)

 

МАЙКАТА

Синко! Синко! Синко!

 

БРИК

Какво има, мамо?

 

МАЙКАТА (отвън).

Синко, получихме най-хубави новини за татко ти! Не можех да се стърпя и бързам да ти ги кажа… (Тя натиска бравата.) Защо е заключена вратата? Да не мислите, че в тази къща има крадци?

 

МАРГАРЕТ

Брик се облича, мамо, още не се е облякъл.

 

МАЙКАТА

Хубава работа, няма да ми е за първи път да видя Брик необлечен. Хайде, отвори!

(Маргарет с гримаса отива да отключи и отвори вратата на хола, докато Брик накуцвайки бързо отива в банята и с ритане затваря вратата. Майката е изчезнала от хола.)

 

МАРГАРЕТ

Мамо?

(Майката се появява през отсрещната балконска врата, зад Маргарет, като пъшка и пуфти като стар булдог. Тя е ниска, набита жена, нейните 60 години и 77 килограма я карат непрекъснато да се задъхва. Тя изглежда напрегната като боксьор или даже като японски борец. Нейното семейство е било може би малко по-високостоящо от това на Бащата, но не много. Облечена е в черна или сребърна дантелена рокля и носи почти половин милион бляскави скъпоценни камъни. Тя е много искрена.)

 

МАЙКАТА (високо, стряскайки Маргарет).

Ето ме, минах през балконската врата на Гупър и Меи. Къде е Брик? Брик, излизай по-бързо, синко. Имам само една секунда време и искам да ти кажа новините за баща ти. Не обичам заключени врати вкъщи…

 

МАРГАРЕТ (с престорена лекота).

Зная, мамо, но хората искат в някои моменти да бъдат сами, нали?

 

МАЙКАТА

Не, госпожо, не в моята къща. (Без пауза.) Защо си съблякла роклята си? Онази дантелена рокля ти стоеше много хубаво, милинка.

 

МАРГАРЕТ

И аз мисля, че ми стоеше хубаво, но един от малките гении, с които седяхме на масата, ми използва роклята за салфетка. Така че…

 

МАЙКАТА (вдигайки от пода женски чорапи).

Какво?

 

МАРГАРЕТ

Мамо, ти знаеш, Меи и Гупър са толкова привързани към тези деца — благодаря, мамо…

(Майката бута със сумтене в ръцете на Меги женските чорапи, които е вдигнала от пода.)

Така че човек не се осмелява да подскаже какво още има да усъвършенствуват в тях.

 

МАЙКАТА

Брик, по-бързо излизай! Кажи го направо, Меги, ти просто не обичаш деца.

 

МАРГАРЕТ

Аз много обичам деца! Обожавам ги! — Добре възпитаните!

 

МАЙКАТА (нежно — обичливо).

Е, защо тогава не си родиш деца и ги възпиташ добре, вместо през цялото време да критикуваш децата на Гупър и Меи?…

 

ГУПЪР (викайки нагоре към стълбата).

Ей, ей, мамо! Бетси и Хю си тръгват, искат да ти кажат довиждане!

 

МАЙКАТА

Кажи им да почакат, ще сляза след минутка! (Тя се обръща към банята и извиква.) Синко? Можеш ли да ме чуеш оттам? (Чува се заглушен отговор.) Току-що се получи пълният резултат от лабораторията на Окснеровата клиника, напълно отрицателен, синко, всичко отрицателно, отгоре до долу. Изобщо няма нищо лошо, само нещо малко функционално, казва се спазматичен колит; нещо с дебелото черво. Чуваш ли, синко?

 

МАРГАРЕТ

Той те чува, мамо…

 

МАЙКАТА

Тогава защо нищо не казва! Боже всемогъщи, такава новина би трябвало да го накара да крещи. Тази новина, мога да ти кажа, мене ме накара да крещя. Да, аз крещях и хълцах и паднах на колене! — Гледай! (Тя повдига роклята си.) Виждаш ли синините, където си ударих коленете? Двама доктори едвам ме изправиха на крака! (Тя се смее — тя винаги ужасно много се смее на себе си.) Баща ти страшно ми се ядоса. Но не е ли това една наистина чудесна новина? (Обръщайки се отново с лице към банята, тя продължава.) След цялата тревога, която преживяхме, да получим такова съобщение на рождения ден на баща ти! Старият се опита да скрие какъв голям товар му се смъкна, но не можа да ме излъже. Самият той — без малко щеше да заплаче! (Долу се чуват сбогувания и тя се втурва към вратата.) Задръжте хората за малко, не ги пускайте да си отиват! Хайде, облечете се, ние, всички ще се качим в тази стая за рождения ден на баща ви заради твоя глезен. — Как е глезенът му, Меги?

 

МАРГАРЕТ

Ами че той го счупи, мамо.

 

МАЙКАТА

Зная, че го счупи.

(В хола звъни телефон. Негърски глас отговаря: „Думъ на госпдин Полит.“)

Искам да кажа, още много ли го боли?

 

МАРГАРЕТ

Не мога да ти дам тази информация, мамо. Ти трябва да попиташ Брик дали го боли още или не.

 

СУКИ (от хола).

Мемфис, госпожа Полит, госпожица Сали от Мемфис.

 

МАЙКАТА

Добре, Суки.

(Майката забързва към хола и се чува викането й по телефона.)

Ало, г-ца Сали. Как сте, г-ца Сали? Да, е, точно мислех да ви се обадя! Да, да… Кажете… (Тя започва почти да крещи.) Г-ца Сали? Не ми звънете от фоайето на Гайосо, прекалено е шумно в това хотелско фоайе, нищо чудно, че не ме чувате!… Слушайте сега, г-ца Сали. Няма нищо сериозно със стария. Току-що получихме резултатите, няма нищо лошо, само спазъм! Спазъм — така се казва — на дебелото черво… (Тя се появява на вратата на хола и вика Маргарет.) Меги, ела тук и говори по телефона с тази глупачка. Загубих си гласа да викам!…

 

МАРГАРЕТ (излиза и се чува нейното мило говорене по телефона.)

Г-ца Сали? Тук е жената на Брик — Меги. Много ми е приятно да ви чуя. Вие чувате ли ме? Добре! — Мама искаше да ви каже, че се получиха резултатите от Окснеровата клиника и че това, което има старият, е спазматичен колит… Да, да… Спазми… на дебелото черво, г-ца Сали. Точно така, спазматичен колит. Довиждане, г-ца Сали, надявам се, че скоро ще ви видя! (Слага слушалката малко преди г-ца Сали да бъде готова да завърши разговора. Тя се връща от хола.) Много добре ме чу. Убедила съм се, че на глухите хора не трябва да им викаш, а само да имаш ясно произношение. Моята стара богата леля Корнелия беше глуха като мъртвец, но мене ме чуваше, защото й казвах всяка дума бавно, ясно, близо до ухото й. Четях й всяка вечер „Търговски новини“. Четях й обявленията и тя никога не пропускаше нито една дума. Беше една стара скъперница! Знаеш ли какво наследих, когато умря? Неизтекли абонаменти за пет списания, за клуба „Книга на месеца“ и една библиотека, пълна с най-тъпите книги, които са писани някога! Всичко друго отиде при нейната проклета сестра… по-голяма скъперница и от нея. (Докато трае тази реч, майката оправя нещата в стаята.)

 

МАЙКАТА (за вратата на килера за мръсните дрехи).

Г-ца Сали е наистина особнячка! Баща ти казва, че винаги е готова да съчувствува. Той не бърка. Нещастната старица винаги е готова да съчувствува. Но баща ти не й даде възможност да се прояви. (Някой от долния етаж я вика и тя отговаря.) Ида! (Тя тръгва навън. При вратата на хола спира и се заканва с показалеца на ръката си, първо към вратата на банята, после към барчето, искайки да каже „Брик, пак ли пие?“ Маргарет се преструва, че не разбира, вдига глава, повдига вежди, като че ли тази пантомима й е напълно загадъчна. Майката бързо се връща при Маргарет.) Хайде, говори! Престани да се правиш на глупачка! Исках да кажа, пил ли е вече много?

 

МАРГАРЕТ (с малко смях).

О! Мисля, че изпи една чаша уиски със сода след вечерята.

 

МАЙКАТА

Не си прави шеги с това! Някои мъже престават да пият, когато се оженят, други започват! Брик никога не е докосвал алкохол преди…!

 

МАРГАРЕТ (извиква).

Това не е честно!

 

МАЙКАТА

Честно или не, искам да ти задам един въпрос. Щастлив ли е Брик с тебе… в леглото?

 

МАРГАРЕТ

Защо не ме питаш дали аз съм щастлива с него… в леглото?

 

МАЙКАТА

Защото зная, че…

 

МАРГАРЕТ

Тази работа зависи от двамата.

 

МАЙКАТА

Нещо не е в ред. Ти си бездетна и моят син пие! (Някой от долния етаж я вика, тя завързва към вратата като че ли ще излезе! Обръща се до вратата и посочва леглото.) Когато един брак се разрушава, причината е там! Точно там!

 

МАРГАРЕТ

Това е… (Майката излиза от стаята и затръшва вратата) несправедливо… (Маргарет е сама, напълно сама и тя чувствува това, замисля се, прегърбва рамене, вдига ръце със стиснати юмруци, стиска очи като дете, което всеки момент ще бъде убодено с иглата за ваксинация. Когато отново отваря очите си, това, което вижда, е продълговатото огледало и тя се втурва към него, вглежда се с гримаса и казва: „Коя си ти?“, после леко се навежда и си отговаря с променен глас — висок, тънък, присмехулен „Аз съм Меги Котката!“ Изправя се бързо при открехването на вратата на банята. Брик й се обажда оттам.)

 

БРИК

Мама отиде ли си?

 

МАРГАРЕТ

Отиде си.

(Той отваря вратата на банята и излиза, куцайки, с празна чаша в ръка, отправя се към барчето. Подсвирква си тихо. Маргарет извива стройната си шия и го наблюдава. Тя вдига несъзнателно ръка към основата на шията си, като че ли й е трудно да преглътне, преди да заговори.) Ти много добре знаеш, че нашият интимен живот не се е изчерпал по естествения начин, той прекъсна много преди да дойде естественото време за това и ще се възстанови точно така внезапно, както беше прекъснат. Сигурна съм. Ето защо полагам грижи за себе си да бъда привлекателна. За времето, когато ти отново ще ме виждаш такава, каквато ме виждат другите мъже. Да, каквато ме виждат другите мъже. Те още ме виждат, Брик, и харесват това, което виждат. Ъхъ. Някои от тях биха дали много, за да… Погледни, Брик! (Тя застава пред продълговатото огледало, докосва бюста и после бедрата си с две ръце.) Колко стегнато е тялото ми! — Нищо не се е отпуснало — нито едно мускулче… (Гласът й е тих и треперещ, глас на едно умоляващо дете. В момента, когато той се обръща и я поглежда свирепо — един поглед като на играч, който подава топката на друг играч, но трети се е навел и голът е пропуснат — тя трябва да завладее публиката така силно, че да я задържи до първия антракт, без каквото и да е отклонение на вниманието.) Другите мъже още ме желаят. Лицето ми изглежда понякога напрегнато, но съм запазила фигурата си така добре, както ти си запазил твоята, и мъжете ми се възхищават. Все още по улицата се обръщат след мене. Миналата седмица в Мемфис навсякъде, където бях, мъжките погледи изгаряха дупки върху дрехата ми, в местния клуб, в ресторантите, в универсалния магазин нямаше мъж, когото да срещна, или покрай когото да мина и той просто да не ме изяде с очи, да не се обърне, когато се размина с него, и да ме гледа. На вечерята, която даде Алис в чест на братовчедите си от Ню Йорк, най-хубавият мъж от многото гости тръгна подир мене чак до горния етаж и се опита да влезе в стаята, когато си оправях тоалета, стоеше пред вратата и искаше да влезе!

 

БРИК

Защо не го пусна, Меги?

 

МАРГАРЕТ

Защото не съм толкова обикновена. Най-малкото за това. Не, че не се изкушавах да го направя. Искаш ли да знаеш кой беше? Синчето на Максуел!

 

БРИК

О, да, синчето на Максуел, беше добър спринтьор, но после нещо го заболя гърба и се отказа.

 

МАРГАРЕТ

Сега нищо не го боли, няма никаква жена и е луд по мене.

 

БРИК

В такъв случай не виждам защо си заключила вратата и си го оставила вън.

 

МАРГАРЕТ

И някой да ме хване вътре? Не съм толкова глупава. О, аз мога един ден да ти изневеря, щом с такова оскърбително нетърпение очакваш да го направя. Но ако го направя, можеш да бъдеш напълно сигурен, че ще бъде по такова време и на такова място, че никой, освен мене и любовникът ми няма да знае. Защото нямам намерение да ти дам каквато и да е възможност да се разведеш с мене за това, че съм ти изневерила или за каквото и да е друго…

 

БРИК

Меги, аз не бих се развел с тебе за това, че не си ми била верна или за нещо друго. Не знаеш ли? Дявол да го вземе просто щеше да ми бъде по-леко, ако ти имаше любовник.

 

МАРГАРЕТ

Няма да ти дам такъв шанс. Не, предпочитам да остана върху този горещ тенекиен покрив.

 

БРИК

Горещият покрив не е приятно място и не можеш да стоиш дълго там… (Той започва тихо да подсвирква.)

 

МАРГАРЕТ (през неговото подсвиркване).

Да, но аз мога да стоя на него точно толкова дълго, колкото трябва.

 

БРИК

Ти би могла да ме напуснеш, Меги. (Той отново подсвирква; тя се извръща, за да го погледне заплашително.)

 

МАРГАРЕТ

Аз не искам да те напусна и няма да те напусна! Освен това, ако го направя, ти нямаш дори и стотинка, за да си платиш уискито! Ако не измъкнеш нещо от баща си, разбира се, а той умира от рак! (За първи път едно осъзнаване за участта на баща му очевидно прониква до съзнанието на Брик и той поглежда Маргарет.)

 

БРИК

Мама току-що каза, че той не е болен от рак, че резултатите били добри.

 

МАРГАРЕТ

Тя мисли така, защото и сервираха същата история, която сервираха и на него. И тя я възприе по същия начин като горкия старец… Но тази вечер ще й кажат истината. Когато баща ти си легне, ще й кажат, че е болен от рак… (Тя блъсна чекмеджето на тоалетната масичка.) Злокачествен рак, в последен стадий…

 

БРИК

Той знае ли?

 

МАРГАРЕТ

Кой знае, дали някой знае? Никой не казва „Ти ще умреш“. Трябва да ги заблуждават. Те трябва да заблуждават себе си.

 

БРИК

Защо?

 

МАРГАРЕТ

Защо? Защото човешкото същество мечтае за вечен живот, това е причината. И повечето от хората искат вечният живот да продължава на земята, а не на небето… (Той се изсмива кратко и грубо на нейната шега.) Е… (Тя довършва поставянето на аркансил върху клепките си.) Ето как стоят нещата във всеки случай… (Тя се оглежда наоколо.) Къде си сложих цигарата? Не искам да подпаля къщата, поне докато Меи, Гупър и техните пет чудовища са в нея! (Намира цигарата си, всмуква алчно. Издишва пушека и продължава.) Така че това е последният рожден ден на баща ти. И Меи и Гупър знаят това, о, много добре го знаят. Те първи го научиха, направо от Окснеровата клиника. И затова се втурнаха тука със своите безвратни чудовища. За това. Ти знаеш ли, че старият не е направил завещание? Ще умре и няма да направи никакво завещание. Ето защо цялата тази компания сега се е дигнала на крак, за да му внуши, че трябва да го направи. Иска да го притисне до стената с факта, че ти пиеш, а аз не съм родила деца! (Той за момент продължава да я гледа втренчено, после промърморва нещо остро, но неясно, и куцайки доста бързо, излиза на балкона в изчезващата златиста светлина; Маргарет продължава да дърдори като на литургия.) Знаеш, че съм привързана към баща ти, наистина съм привързана, симпатичен ми е, ти знаеш…

 

БРИК (неясно, неопределено).

Да, зная, така е.

 

МАРГАРЕТ

Винаги съм се възхищавала от него, независимо от грубостта му, от неговата циничност и така нататък. Защото старият си е такъв, какъвто е, и никак не се стеснява от това. Не се е превърнал в някакъв важен фермер, все още си е селянинът от Мисисипи, такъв, какъвто е бил, когато само е управлявал имота на Джек Строу и Питър Очело. Но той завладя този имот и направи най-голямата и най-хубавата плантация на Делтата. — Винаги съм харесвала баща ти… (Тя преминава на авансцената.) Е, днес е последният му рожден ден. Много съжалявам. Но приемам фактите. Трябват пари, за да се грижиш за един пияница, а съдбата изглежда ме е предопределила именно за тази работа.

 

БРИК

Не трябва да се грижиш за мене.

 

МАРГАРЕТ

Да, трябва. Когато двама души са в една лодка, трябва да се грижат един за друг. Най-малкото ще имаш нужда от пари, за да пиеш уиски в „Ехо Спринг“, когато запасите вкъщи се изчерпат. Или може би ще се задоволиш с евтина бира? Меи и Гупър кроят план да ни лишат от наследството на баща ти, понеже ти пиеш, а аз съм бездетна. Но ние можем да провалим този план. Трябва да го провалим! Брик, знаеш, че съм била ужасно, отвратително бедна през целия си живот! Това е истината, Брик!

 

БРИК

Не казвам, че не е.

 

МАРГАРЕТ

Винаги трябваше да се подмазвам на хора, които не можех да понасям, защото те имаха пари, а аз бях бедна като църковна мишка. Не знаеш какво значи това. Аз ще ти кажа, то е като да бъдеш на хиляди мили далеч от твоя „Ехо Спринг“ — и да искаш да се добереш до него с твоя счупен глезен… без патерица! Така би се чувствувал, ако си беден и трябваше да се подмазваш на роднините, които мразиш, защото те имат пари, а всичко, което ти имаш, е куп дрехи, наследени от леля си и няколко стари мухлясали трипроцентови държавни облигации. Баща ми пиеше много, той се влюби в алкохола така, както ти се влюби в „Ехо Спринг“. — А горката ми майка трябваше да поддържа някакво подобие на обществено положение, да се представя на заможна пред хората, с доход 150 долара месечно от старите държавни бонове! Когато станах пълнолетна, когато трябваше да ме представят за първи път в обществото, имах само две вечерни рокли! Едната мама ми направи по готови кройки от списанието, другата наследих от една сополива богата братовчедка — която мразех. Роклята, с която се ожених за тебе, беше венчалната рокля на баба ми… Ето защо, аз съм като котка върху горещ тенекиен покрив!

(Брик е още на балкона. Някой отдолу му вика с топъл негърски глас: „Хей, г-н Брик, как се чувствувате?“ Брик вдига чашата си, като че ли това е отговорът на въпроса.)

Човек може да бъде млад без пари, но не може да бъде стар без пари. Трябва да съумееш да бъдеш стар с пари, защото старост без пари е нещо ужасно; трябва да си или едното, или другото, или да си млад, или да си с пари, не можеш да бъдеш стар и без пари. Брик, това е истината… (Брик подсвирква тихо неопределено.) Сега съм облечена, напълно облечена, няма какво друго да правя. (Окайващо, почти уплашено.) Аз съм облечена, напълно облечена, нямам какво друго да правя… (Тя се мотае неспокойно, безцелно и говори като че ли на себе си.) Зная кога направих грешка. Какво съм аз? О! — гривните ми… (Тя почва да поставя колекция от гривни върху китките на ръцете си, около шест на всяка, докато говори.) Хиляди пъти съм го мислила и сега зная кога направих грешка, сбърках, когато ти казах истината за онова нещо със Скипър. Никога не трябваше да го признавам, беше фатална грешка, че ти казах за Скипър.

 

БРИК

Меги, престани да говориш за Скипър. Настоявам. Не искам да говориш за Скипър.

 

МАРГАРЕТ

Трябва да разбереш, че Скипър и аз…

 

БРИК

Не разбираш ли, че говоря сериозно, Меги? Не се заблуждавай, че съм спокоен. Слушай! Това, което правиш, е опасно. Ти си — ти си — ти си играеш с нещо, с което — никой — не трябва да си играе.

 

МАРГАРЕТ

Не, този път ще ти кажа това, което трябва да бъде казано. Скипър и аз се любихме, ако това би могло да се нарече любов, защото то ни караше и двамата да се чувствуваме малко по-близко до тебе. Знаеш, кучи сине, че искаше твърде много от хората, от мене, от него, от всички тия проклети нещастници, които те обичаха, а те бяха твърде много, да, бяха твърде много — освен мене и Скипър, ти искаше ужасно много от хората, които те обичаха, тебе — изключителното създание! — тебе, богоподобния! И така ние се любихме, за да мечтаем, че ние, двамата, това си ти! Да, да, да! Така е, това е истината! Какво толкова лошо сме направили? Аз държа на истината, а това е истината, да! Но не трябваше да ти казвам…

 

БРИК (държи главата си неестествено неподвижна, леко наклонена.)

Скипър беше този, който ми каза. Не ти, Меги.

 

МАРГАРЕТ

Аз ти казах!

 

БРИК

След като той ми каза!

 

МАРГАРЕТ

Има ли значение кой?

(Брик внезапно се навежда от балкона пейка.)

 

БРИК

Момиченце! Ей, момиченце!

 

МОМИЧЕНЦЕТО (от разстояние).

Какво, чичо Брик?

 

БРИК

Кажи на всички да се качат горе! Доведи ги на горния етаж!

 

МАРГАРЕТ

Няма да спра! Ще продължа да говоря, ако трябва, и пред всички!

 

БРИК

Момиченце! Хайде, ще отидеш ли? Направи каквото ти казах, повикай ги!

 

МАРГАРЕТ

Защото това трябва да се каже, и ти, ти! — ти няма да ме спреш! (Тя се разхълцва, после се овладява и продължава почти спокойно.) То беше едно от онези красиви, идеални неща, за които се говори в гръцките легенди, не би могло и да бъде друго, да станеш такъв какъвто си! Това е, което го направи толкова тъжно, толкова ужасно. Защото беше любов, която никога не би могла да задоволи, за която дори не може да се говори открито. Брик, чуй ме, трябва да ми вярваш, Брик, аз разбрах всичко! Аз — аз мисля, че постъпих благородно! Не можеш да твърдиш, че съм неискрена, когато казвам, че уважавам това! Моята единствена позиция, единствената позиция, до която съм стигала, е тази, животът трябва да продължава, дори и след като всички илюзии за него изчезнат… (Брик е без патерицата си. Подпирайки се на мебелите, той пресича, за да вземе патерицата си, докато тя продължава сякаш обладана от воля, която е извън нея.) Спомням си, когато се срещнахме в колежа. Гледис Фиджералд и аз, ти и Скипър, то беше повече среща между теб и Скипър. Гледис и аз бяхме само нещо като допълнение, сякаш ви беше необходимо някой да върви с вас, за да не правите лошо впечатление пред хората.

 

БРИК (обръща се с лице към нея, наполовина вдигнал патерицата си).

Меги, искаш да те ударя с патерицата? Не разбираш ли, че мога да те убия с тази патерица?

 

МАРГАРЕТ

Боже господи, да не мислиш, че много ме е грижа дали ще го направиш?

 

БРИК

Човек веднъж има едно голямо, добро, истинско нещо в живота си. Едно голямо добро нещо, което е истинско! — Аз имах приятелството със Скипър. Ти наричаше това мръсотия!

 

МАРГАРЕТ

Не го наричам мръсотия! Наричам го чистота.

 

БРИК

Не любовта с тебе, Меги, а приятелството със Скипър беше единственото голямо, истинско нещо и ти наричаш това мръсотия!

 

МАРГАРЕТ

Тогава не си ме слушал, не си разбрал какво ти казах! Аз казах, че то беше толкова непоносимо чисто, че уби бедния Скипър! Вие, двамата притежавахте нещо, което трябваше да се пази в лед, да, в лед, за да не загине, да — и смъртта беше единствената ледена кутия, където бихте го запазили…

 

БРИК

Аз се ожених за тебе, Меги. Нима щях да се оженя, ако бях…?

 

МАРГАРЕТ

Брик, не ме прекъсвай, остави ме да свърша! — Аз зная, вярвай ми, че този, който криеше в душата си някакво подсъзнателно желание за нещо не съвсем чисто между вас двамата, беше само Скипър! Сега позволи ми да се върна малко назад. Ти се ожени за мене в началото на лятото, след като се дипломирахме и бяхме щастливи, нали, бяхме безкрайно щастливи, да, чувствувахме се на небето, когато се любехме! Но през есента ти и Скипър отхвърлихте чудесни предложения за работа, за да продължите да бъдете футболни герои — професионални футболни герои. Организирахте „Звездите на Юга“, защото така можехте да бъдете заедно в отбора! Но нещо не беше в ред! — Аз включително — между двама ви. Скипър се хвана с бутилката… ти се контузи в гръбначния стълб, сложиха те на екстензия, не можа да играеш мача на „Празника на героите“ в Чикаго, остана да го гледаш по телевизията от болницата в Толедо. Аз придружих Скипър. „Звездите на Юга“ загубиха, защото горкият Скипър беше пиян. Пихме заедно онази нощ, цялата нощ в бара на „Блекстон“ и когато в студената сутрин излязохме пияни и с блуждаещи очи гледахме езерото, аз казах. „Скипър! Престани да обичаш моя съпруг или му кажи, че той трябва да ти позволи да му признаеш това — по един или друг начин!“ Той грубо ме зашлеви през устата! После се обърна и избяга, без да спре нито веднъж, сигурна съм, през целия път обратно до стаята си в хотела. Когато отидох в стаята му онази нощ, с леко подраскване по вратата му, като страхливо мишле, той направи онзи жалостив, безрезултатен малък опит, за да докаже, че това, което бях казала, не е истина… (Брик я замерва с патерицата, ударът разбива скъпата лампа на масата.) Така аз го погубих, като му казах истината, която той и светът, в който беше роден и отраснал, твоят и неговият свят, го беше научил, че не може да се казва. Оттогава нататък Скипър не беше нищо друго, освен вместилище за уиски и опиати… „Кой застреля гордата червеношийка?… (Тя отхвърля назад глава с плътно затворени очи.) — Аз, с моя милостив лък!“ (Брик замерва към нея, не улучва.) Не ме улучи! — Съжалявам! — Аз не се опитвам да оневиня поведението си. Господи, не! Брик, аз не съм добра. Не зная защо хората трябва да се преструват, че са добри, никой не е добър. Богатите или преуспяващите в живота могат да си позволят да зачитат моралните норми, общоприетите морални норми, аз не мога да си го позволя, да, но аз съм честна! Повярвай ми поне в това, моля те! — Родих се бедна, израснах бедна, очаквам да умра бедна, освен ако не успея да взема за нас, нещо от това, което ще остави баща ти, когато умре от рак! Слушай, Брик! — Скипър е мъртъв! Аз съм жива! Меги котката, е… (Брик, подскачайки трудно на един крак напред, я замерва отново с патерицата си.) … Жива! Аз съм жива! Аз съм…

 

(Момиченцето Дикси се втурва в стаята с индианска военна шапка, стреля с капсулен пистолет в Маргарет и вика — Бум, бум, бум!… Смях нахлува от долния етаж през отворената врата на хола. При влизането на детето Маргарет се е свила задъхана до леглото. Тя става и казва със студена ярост.) Момиченце, майка ти, или някой друг трябва да те научи (дишайки тежко) да чукаш на вратата, преди да влезеш в една стая. Иначе хората могат да си помислят, че нямаш добро възпитание.

 

ДИКСИ

Я, я, я! Какво прави чичо Брик на пода?

 

БРИК

Опитах се да убия леля ти Меги, но не успях — и паднах. Момиченце, дай ми патерицата, за да мога да стана.

 

МАРГАРЕТ

Да, момиченце, дай на чичо си патерицата, той е куц, миличко, счупи си глезена миналата нощ, като прескачаше препятствията в двора на гимназията.

 

ДИКСИ

Защо си прескачал препятствията, чичо Брик?

 

БРИК

Защото бях свикнал да ги прескачам, а хората обичат да правят това, което са свикнали да правят, дори след като вече не могат да го правят…

 

МАРГАРЕТ

Вярно е, ето, отговориха ти, сега си върви, момиченце. (Дикси стреля с капсулния пистолет в Маргарет три пъти.) Спри, спри, чудовище! Малко безвратно чудовище! (Тя грабва капсулния пистолет и го изхвърля през балконската врата.)

 

ДИКСИ (с преждевременно развит инстинкт за жестоките неща).

Ти си лоша! Ти си ревнива, защото не можеш да имаш бебета! (Дикси се изплезва на Маргарет и с изпъчен корем се измъква покрай нея към балкона. Маргарет затръшва балконските врати и се подпира на тях, като диша тежко. Пауза.)

(Брик е поставил на мястото своята изпита чаша уиски и сяда на другия край на голямото двойно легло.)

 

МАРГАРЕТ

Виждаш ли? Те злорадствуват, че сме бездетни дори пред своите пет безвратни чудовища! (Пауза. Чуват се гласове по стълбите.) Брик… Аз бях в Мемфис на доктор, на — гинеколог… Подложих се на пълен преглед. Няма никаква причина, която да ни попречи да имаме дете, ако поискаме. А точно сега е периодът, в който мога да забременея. Чуваш ли ме? Чуваш ли какво ти говоря?

 

БРИК

Да. Чувам те, Меги. (Неговото внимание се връща към пламналото й лице.) Но как, по дяволите, си представяш, че ще имаш дете от мъж, който не може да те понася?

 

МАРГАРЕТ

Именно с този проблем трябва да се справя. (Отива към вратата.) Идват!

(Светлината намалява.)

Завеса