Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- VeGan (2020)
Издание:
Автор: Владимир Колев
Заглавие: Религия за оптимисти
Издател: Еъргруп 2001
Година на издаване: 2009
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11813
История
- — Добавяне
Когато тръгнехме извън страната, отборът задължително имаше водач. Чиновник от номенклатурата. Като правило това бяха отракани хора. Които умеят да се усмихват. Да влизат в откровени разговори. Отразявани в съответните информационни документи. Не всички бяха боклуци. Но съществуваше негласно изискване — да информираш, когото трябва, за когото трябва.
При едно от московските си посещения попаднах в една стая с шефа. Имах набор от трикове, което ми позволяваше да се държа умерено заядливо. Пък и човекът явно не се престараваше. Вечер, след като си легнехме, по час-два си бърборехме. Отначало се държеше резервирано. Но усети, че нямам склонност към портене и се отпусна. Започна да споделя и терзанията си. Горбачов вече се бе заял със собствената партийна номенклатура, което я хвърли в смут. По индукция, българската партийна номенклатура също започна да трепери. А човекът бе предан партиен чиновник. Една нощ, преди да заспи, изтърси нещо, неочаквано и за самия себе си:
— Да ми падне по нощите тоя Михаил Сергеич, бих му прегризал гръкляна без грам съжаление. Ама няма да ми падне…
Беше смело изказване. От друга страна — недоказуемо…
Ден-два след това стана чудо. Докато ние скачахме на летището, вождовете ходеха, освен по магазини и до Кремълския комплекс. Партийна светиня, има какво да се види.
… Михаил Сергеич излязъл от някакво съвещание и се размесил с тълпата. Подавал ръка на този, на онзи. Подал ръка и на нашия човек. Който вечерта категорично ми заяви:
— Горбачов е велик и ще остане в историята!
— Онзи ден искаше да му прегризеш гръкляна…
— Не се заяждай! Отдели голямото от малкото…
Хванах внимателно ръката му и я загледах с подчертан интерес. Той я издърпа и изръмжа:
— Пак някаква проява на черен хумор…
— Хубава ръка, а ще трябва да я режеш…
— От какъв зор ще си режа ръката?
— За да я сложиш в медицински разтвор и така да я запазиш за поколенията. На които да се фукаш, че тази ръка е правила здрасти с божествения Михаил Сергеич…
Не я отряза, естествено. Но стана горбачовист. За малко. Когато се развъртя голямата метла в бившия братски Съветски съюз, се вдигна пушилката и тук. Партийният инстинкт правилно бе предизвикал в главата му видението за прегризване на височайшия гръклян. Но другия инстинкт — на абонатен възторг пред Първия обърка нещата. Нямаше значение — нищо вече не зависеше от такива като него. Светът се промени.
За добро или лошо — промени се.