Владимир Колев
Ръка в стъкленица

Когато тръгнехме извън страната, отборът задължително имаше водач. Чиновник от номенклатурата. Като правило това бяха отракани хора. Които умеят да се усмихват. Да влизат в откровени разговори. Отразявани в съответните информационни документи. Не всички бяха боклуци. Но съществуваше негласно изискване — да информираш, когото трябва, за когото трябва.

При едно от московските си посещения попаднах в една стая с шефа. Имах набор от трикове, което ми позволяваше да се държа умерено заядливо. Пък и човекът явно не се престараваше. Вечер, след като си легнехме, по час-два си бърборехме. Отначало се държеше резервирано. Но усети, че нямам склонност към портене и се отпусна. Започна да споделя и терзанията си. Горбачов вече се бе заял със собствената партийна номенклатура, което я хвърли в смут. По индукция, българската партийна номенклатура също започна да трепери. А човекът бе предан партиен чиновник. Една нощ, преди да заспи, изтърси нещо, неочаквано и за самия себе си:

— Да ми падне по нощите тоя Михаил Сергеич, бих му прегризал гръкляна без грам съжаление. Ама няма да ми падне…

Беше смело изказване. От друга страна — недоказуемо…

Ден-два след това стана чудо. Докато ние скачахме на летището, вождовете ходеха, освен по магазини и до Кремълския комплекс. Партийна светиня, има какво да се види.

… Михаил Сергеич излязъл от някакво съвещание и се размесил с тълпата. Подавал ръка на този, на онзи. Подал ръка и на нашия човек. Който вечерта категорично ми заяви:

— Горбачов е велик и ще остане в историята!

— Онзи ден искаше да му прегризеш гръкляна…

— Не се заяждай! Отдели голямото от малкото…

Хванах внимателно ръката му и я загледах с подчертан интерес. Той я издърпа и изръмжа:

— Пак някаква проява на черен хумор…

— Хубава ръка, а ще трябва да я режеш…

— От какъв зор ще си режа ръката?

— За да я сложиш в медицински разтвор и така да я запазиш за поколенията. На които да се фукаш, че тази ръка е правила здрасти с божествения Михаил Сергеич…

Не я отряза, естествено. Но стана горбачовист. За малко. Когато се развъртя голямата метла в бившия братски Съветски съюз, се вдигна пушилката и тук. Партийният инстинкт правилно бе предизвикал в главата му видението за прегризване на височайшия гръклян. Но другия инстинкт — на абонатен възторг пред Първия обърка нещата. Нямаше значение — нищо вече не зависеше от такива като него. Светът се промени.

За добро или лошо — промени се.