Борис Младенов-Young
Шосето в тъмното едва личи…

Шосето в тъмното едва личи…

Колата друса, с него лъкатуши

и ето там, под мътните звезди,

селцето в гробна тишина се гуши.

 

Обрасли тротоари с гъст търнак,

безлюдни къщи — грозни силуети

и в дъното на улицата чак

едно прозорче само тъжно свети.

 

Тук нявга в този край честит, богат

с другарчета на воля сме играли.

Днес няма никой — мъка и печал…

 

Едни са се простили с този свят,

а други нейде са се разпиляли…

И моят роден дом е запустял!