Метаданни
Данни
- Серия
- Ставрос Топузоглу — Джо Арнес (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- America, America, 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Галин Йорданов, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 2,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Елия Казан
Заглавие: Америка, Америка
Преводач: Галин Йорданов
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Силви — Арт“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Актив-комерс“
Редактор: Силви Гърчева; Илияна Велева
Художник: Cover Illustration S
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11158
История
- — Добавяне
VII. Америка, Америка
Там, в Анадола, семейство Топузоглу се бе събрало около Исак. Всичките извикаха като един, подобно на момчето, стъпило за първи път на американска земя. Извикаха от радост, после предпазливостта — техен вечен спътник — отново ги завладя.
— Шшшт! Шшшт! — рече Исак и се огледа, да не би някой да ги чуе. — А тук… ето… има петдесет долара.
— Колко прави това? — запита Васо шепнешком. — Петдесе долара…?
— В турски пари това е… някъде към… — Той се отказа да пресмята. — Че как ли е успял да спечели толкоз много, толкоз бързо? — После, сякаш отговорът сам му дойде: — Америка, Америка!
— Я чети пак — рече Васо. — Последното…
— „В някои отношения тук не е по-различно…“ — започна Исак.
— Шшш, не толкова силно! — прекъсна го жена му.
Той пак се огледа.
— Ама няма никой.
— Абе знае ли човек! — рече Васо. — Карай нататък.
Исак започна да чете отново, вече с предпазлив тон:
— „… Не е по-различно…“ — Остави писмото и рече: — Колко бързо е забравил какво е тук! — Сетне пак зачете: — „Обаче едно нещо е сигурно. Човек получава нова възможност тук! За всеки, който успее да се добере, има нов шанс да започне всичко отначало. Ето защо — стягайте се. Всички ще дойдете тук. Работя сега по този въпрос. Ще ви докарам един по един.“
* * *
Осем момчета лъскаха обувки във ваксаджийския салон на господин Агностис в Ню Йорк, докато клиентите чакаха реда си. Станал вече експерт в работата, Ставрос изплющя с парцала — сигнал за следващия да стъпва. Момчето носеше сламената си шапка. Когато свърши лъскането и клиентът свали крак, то се представи тихо и с поклон, така че човекът нямаше как да не му даде бакшиш.
— Ето, Джо — рече мъжът.
Ставрос грабна десетцентовата монета, подхвърли я във въздуха, при падането й я посрещна с опакото на ръката, пак я подхвърли, но този път вече я хвана, стисна я здраво и я пусна в джоба си. После подхвана с напевен глас:
— Следващият! Хайде, моля, хайде! Хората чакат!
* * *
Цялото семейство се бе облегнало на стената на къщата им в Анадола и гледаха всичките в една посока — към пътя.
Изведнъж се зададе в галоп ескадрон от турска кавалерия, като вдигаше облаци прах. За известно време нищо не се чуваше, освен тропота на конските копита.
Цялото семейство бяха там — Исак, Васо, четиримата им сина, трите им дъщери, че даже лелите и стария им чичо. Всички изпратиха с погледи отминаващите конници. А после по лицата им се изписаха тънки, загадъчни усмивки. Имаха си те своя тайна и споделяха надежда, каквато никой друг на този свят не можеше да има. И сякаш чуваха в съзнанието си гласа на момчето, а думите му идеха все по-близо и по-близо: „Хайде, хайде, моля! Хората чакат!… Хората чакат!“.
Хората чакаха.
А там, в далечината се издигаше връх Ергюс — огромен и покрит с вечен сняг.