Снежана Ташева
Космически пирати

— Скивай, шефе, какво идва насам. — Навигаторът натисна няколко копчета и на екрана се появи малък товарен кораб.

— Ти да нямаш температура, че за едно АХ–30 ме караш да ставам от креслото?! — намръщи се капитанът и по съвместителство първи пилот на кораба, когато погледна към големия монитор. Малкият екран пред него показваше само пиксели, откакто Ейб се опита да го препрограмира.

— Да бе, Ейб, сигурно е някой тъп сельо, който си кара картофи за посев. — Вторият пилот беше качил крака върху пулта за управление и мачкаше по навик цигара между пръстите си.

— Роджър, да ти напомня ли, че тука не се пуши? Шефе, виж го, още малко и ще си запали насред кабината.

— Млъкнете и двамата! Ейб, дай ми приближение на сельото. Родж, прибери цигарата.

— Ама, шефе, аз само си я въртя. Нямам намерение да я пуша.

Навигаторът тъкмо се канеше да му направи втора забележка, когато началникът им викна да мълчат.

— Ти ще се окажеш прав, Ейб — отбеляза той след кратък размисъл. — Много лъскавичък е този АХ–30 за селска каруца. Сигурно е на някой търговец, дето кара стока.

— Ама аз точно това се канех да ти кажа, шефче. Обаче Роджър ме разсея.

— Да, бе, аз съм ти виновен, че си кьорав като прилеп.

В командната кабина избухна свада, която заплашваше да се развихри като горски пожар. Роджър беше захвърлил цигарата на пулта и размахваше юмрук, а Ейб се опитваше да намери нещо, с което да се защити. И двамата кряскаха като свраки и надуваха главата на началника си.

— Млъквайте най-после и си сядайте по местата — изкомандва най-накрая капитанът. — Роджър, обади се на Дейв в машинното. Да го видим какво мъкне този търговец.

Двамата помощници си размениха още няколко епитета, но щом чуха заповедта, спряха да се карат и даже настроението им се подобри. Щеше да падне сухо.

Няколко минути по-късно космическите пирати седяха закопчани в креслата си и всеки трескаво вършеше работата си. С малко повече късмет скоро щяха да го настигнат. АХ–30 не бяха бързи кораби и рейдерът вече скъсяваше дистанцията помежду им.

— Още петнайсет минутки, шефе — обади се Роджър.

— Хубаво — отговори шефът и си приглади мустаците. — Гледай да не ни се измъкне.

И наистина, товарният кораб вече променяше курса си, явно усетил близостта на пиратите. Пилотите направиха промяна в курса и продължиха да го настигат.

— Няма да успее да духне — каза навигаторът. — Таз каруца не вдига много же. А и няма къде да се скрие.

Петнайсет минути по-късно обаче не бяха толкова близо до кораба, колкото им се искаше. Търговецът не можеше да се скрие никъде, но за сметка на това криволичеше насам-натам и ги караше да изпълняват най-различни акробатики около него.

— Ще се опитам да се приближа с още няколко километра — изръмжа шефът.

— Роджър, обади се на Дейв да приготви парализиращия лъч.

Рейдерът изпълни поредния лупинг, от което всички ги заболяха стомасите. Дейв се препъна в машинното и едва не пльосна на пода като чувал с картофи — спасиха го ръкохватките, поставени на стените.

— Шефе, парализиращият лъч е готов — обади се той, щом успя да си поеме въздух след маневрата.

— Роджър, поеми командването. Трябва ми близка дистанция. Около 100 километра. Аз ще стрелям.

Товарният кораб направи поредния акробатичен номер и рейдерът го последва.

— Тоя се опитва да ни забаламоса, шефе. Да го следвам ли плътно?

— Недей, ще загубим много време. Ейб, провери възможните му траектории и ни насочи към края на най-вероятната.

Корабът обаче кривна по някаква странична траектория и пак се изплъзна.

— Мамка му и хитрец! Изменти ни — разруга се вторият пилот.

— Стига си псувал, бе! Следвай кораба. Ейб, дай новите координати.

— Ъ, на к’во?

— На най-вероятните траектории, задник рошав!

Ейб провери новите траектории и зададе изхода от поредната сложна фигура.

— Ей сега ще го хванем! — закани се той.

Но и този път не успяха. Капитанът пое лично управлението, от което обаче положението им не се подобри особено.

— Чудя се, какво ли ще направи сега този идиот? — промърмори той.

— Виж, шефе, този завой е с много голям радиус. Ще го хванем!

— Роджър, поеми парализиращия лъч.

Капитанът изстиска от кораба най-високата скорост, на която беше способен. Кабината се разтресе.

— Стреляй! — викна капитанът.

Роджър натисна копчето на парализиращия лъч.

— Не уцелих — ядоса се той.

— Имаме време за още веднъж — обади се Ейб окуражително.

— Давай!

Този път лъчът попадна в целта. Куп жълти искрици избухнаха от корпуса на кораба, докато рейдерът унищожаваше „очите“ и „ушите“ му. Капитанът се ухили доволно.

Няколко минути по-късно двата кораба спокойно се носеха един до друг.

— Пригответе се за скачване — каза капитанът.

Шлюзът на пиратския кораб вече беше точно срещу този на търговския. Няколко секунди по-късно установиха контакт.

— Готово, шефе, поехме контрола — потри ръце Ейб, който беше и спец по компютърно управление. — Въздухът му е годен за дишане, явно не е имал време да ни пусне някоя отрова или поне приспивателен газ.

— Добре, вземете два терминала и елате да видим какво е натоварил. И сложете газовите маски, все пак копелето може да реши да ни изненада.

Двамата подчинени отидоха да откачат два помощни терминала, а капитанът натисна копчето на разговорната уредба.

— Дейв, всичко окей ли е при теб?

— Да, шефе.

— Идваш ли с нас да претърсим търговеца?

— По-добре да остана и да проверя машините. Опасявам се за състоянието на охлаждането — макар че, както беше ясно на всички, по-скоро се опасяваше за собствената си кожа.

— Обади се, като свършиш. Може да ти намерим работа.

— Окей, шефе.

Капитанът изключи разговорната уредба и тръгна към шлюза. Другите двама го последваха. Шлюзът не беше особено далеч и скоро пиратите се озоваха на пленения кораб. С помощта на терминала си Ейб успя да отвори всички врати по пътя и скоро тримата стигнаха до трюма.

— Ей, Родж, провери какво има в товарните касетки. А ти, Ейб, ми намери разговорната уредба — изкомандва капитанът.

— Не мога да я открия на терминала. Сигурно няма безжичен порт.

— Виж по стените тогава. АХ–30 трябва да имат разговорна уредба.

— Слушам.

Ейб се зае да претърсва старателно стените. Колкото по-бързо се оправеха с търговеца, толкова по-бързо щяха да гушнат сухото.

— Шефе, ела да видиш — обади се Роджър. — Тука има всякакви джунджурии. При това от благородни метали. Има и всякакви електронни играчки. Ще станем богати!

— А вибратори има ли? — ухили се Ейб. Една кутийка прелетя точно над главата му, но навигаторът все пак успя да залегне навреме.

— Наистина изглеждат скъпи — кимна капитанът, след като надникна в касетката. — А ти, Ейб, като ръсиш плоски шегички, намери ли ми разговорната уредба?

— Ето я тук — посочи той.

Шефът се приближи до стената и натисна копчето.

— Внимание, говори капитанът на „Веселия Роджър“ — каза на интерлингве. — Останете си в кабината, докато разтоварим, и нищо няма да ви се случи.

— Да, бе, все едно може да мръдне нанякъде — каза Ейб. — Блокирал съм му всички врати, освен тези, през които влязохме.

— Корабът ви е претърпял няколко повреди — продължаваше капитанът, — но ще можете да стигнете до най-близката цивилизована планета без чужда помощ. Повтарям, не се опитвайте да ни пречите и ще си запазите живота.

— Е, мисля, че предадохме посланието си — замислено каза той след малко. — Езикът не би следвало да е проблем, нали, Ейб?

— Тоя кораб може и да е трошка, обаче със сигурност има преводач от интерлингве.

— Добре. Значи е време за разтоварване. Роджър, вземай тия две касетки и ги носи към рейдера. И донеси пневматичната количка на връщане.

Роджър пренесе касетките пред вратата и посегна към терминала, за да си отвори. Вратата обаче не помръдна.

— Ейб, ти ли си правиш шегички? — провикна се, готов да поднови кавгата от по-рано.

— Нищо не съм пипал, честна дума — започна да се оправдава Ейб и да тропа по своя терминал. — Подай ми другия, този не реагира.

— Ето ти го, ама и той не ми изглежда по-читав. Блокирал е, гадината.

— Ще се опитам да рестартирам. А бе, какво им става на тия терминали, дяволите ги взели?

— Ейб, какво става с вратата?

— Дейв, ти ли се бъзикаш? — опита за последно капитанът, въпреки че не си представяше как инженерът би могъл да види какво става в трюма, какво да говорим да прави номера.

— Не е Дейв — от комуникационната уредба се разнесе непознат дрезгав глас, който говореше на техния език.

— Кой си ти, бе? — извика капитанът.

— Аз съм собственикът на кораба, господа пирати. Не знаехте ли, че се намирате на територията на частна собственост? — Тук гласът се превърна в лек подигравателен смях. — Съветвам ви да не си губите времето с вратата, тя е под мой контрол. Както и корабът ви, между другото. Запазете спокойствие, само след няколко часа ще стигнем до най-близката цивилизована планета, където с вас ще се заеме полицията.

— Да ти пикая на частната собственост!

— Моля ви, постарайте да се въздържате. В другия край на трюма има тоалетна. И гледайте да не ми повредите стоката, защото тогава може да забравя да ви предам на полицията и просто да ви оставя тук.

— Мамка му! — изпсува капитанът. Отнякъде се чуваше звук на стартиращи двигатели. Бяха попаднали в капан.

— Моля ти се, пусни ни — замоли Ейб, докато тропаше неистово по терминала си. — Грешчица стана. Не си струваме само горивото да ни закараш дотам.

Проточи се минута тишина.

— Вярно, по-зелени от това трудно можеше да бъдете — проговори най-накрая другият капитан. — Изобщо, какви пирати сте вие?! Но ще си платите за нанесените щети — като стигнете цивилизацията, не забравяйте да пратите хиляда крони на сметката ми. Отварям ви вратите — изчезвайте от кораба ми. И много ви здраве от Джак Спърлинг — един истински пират.